Лера
Лера Лера |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Гяваткол |
Надм. височина | 780 m |
Население | 122 души (2002) |
Пощенски код | 7314 |
МПС код | BT |
Лера в Общомедия |
Лера (на македонска литературна норма: Лера) е село в община Битоля на Северна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 780 m надморска височина на река Шемница, в северната част на областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля. Селото има две махали – християнска на север и мюсюлманска на юг. В мюсюлманската има джамия, а в християнската – църква „Свети Никола“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местна легенда селото е основано от бегълци от турските зулуми. Между тях имало някой старец, който делял всичко еднакво, „по мера“. Оттук и името, което по-късно се трансформирало в днешното име Лера.[1]
В XIX век Лера е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Лера има 30 български християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лера е смесено село с 520 жители, от които 180 българи християни и 340 арнаути мохамедани.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лера има 208 българи екзархисти и 384 албанци.[4]
Във втората половина на века жителите на селото се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските страни.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители самоопределили се както следва:[5]
Националност | Всичко |
македонци | 36 |
албанци | 85 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- родени в Лера
Апостол Ушлинов, български революционер от ВМОРО
Сребра Ушлинова – Апостолова, български революционер
Ставре Ушлинов, български революционер и военен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Лера. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 174 – 175.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|