Лера
| Лера Лера | |
| — село — | |
 | |
  Лера | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 122 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Лера в Общомедия | |
Лера (на македонска литературна норма: Лера) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 780 m надморска височина на река Шемница, в северната част на областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля. Селото има две махали – християнска на север и мюсюлманска на юг. В мюсюлманската има джамия, а в християнската – църква „Свети Никола“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда селото е основано от бегълци от турските зулуми. Между тях имало някой старец, който делял всичко еднакво, „по мера“. Оттук и името, което по-късно се трансформирало в днешното име Лера.[1]
В XIX век Лера е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Лера има 30 български християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лера е смесено село с 520 жители, от които 180 българи християни и 340 арнаути мохамедани.[3] Христо Настев пише, че към 1902 година 120 къщи в селото са турски, а 80 български. В края на август същата година Донка Ушлинова, етърва ѝ Сребра Апостолова и мъжът на Сребра Апостол Илиев убиват собственика на чифлика Лера и виден дерибей Джелеб Реджо Сульов. Българите в селото имат църква и добре уредено училище, но са зле третирани от местните турци.[4]
Председател на местния рволюционен комитет е Темелко Спасов, братовчед на Апостол Илиев Ушлиновски. През пролетта на 1902 година той става нелегален в четата на Тодор Байрактаров и през лятото на същата година е убит. Заместен е в Лера от Цветко Илиев Ушлиновски, брат на Апостол,[4] който загива в 1903 година по време на Илинденското въстание в сражение при Буф при отстъплението с Борис Сарафов.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лера е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 99 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лера има 208 българи екзархисти и 384 албанци.[7]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лера е част от Гяватска община в Битолска селска околия и има 148 жители.[8]
По време на българското управление в Македония през 1941-1944 г. жителите на Лера основават читалище „Донка и Сребра“, носещо името на двете героини от селото. На 27 юни 1943 година е положен основният камък на сградата на читалището.[9]
Във втората половина на века жителите на селото се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските страни.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители самоопределили се както следва:[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 36 |
| албанци | 85 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- родени в Лера
Апостол Илиев Марков Ушлинов (1865 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Сребра Апостолова (1886 – 1942), български революционер
- Ставри Ушлинов (1878 – 1950), български революционер и военен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Лера // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-17. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ а б Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 14.
- ↑ Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 12.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174 – 175. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
- ↑ Рѣдъкъ примѣръ на просвѣтено родолюбие // Пелистерско ехо. II (71). 6 юлий 1943 год. с. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| |||||||||||
