Метимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метимир
Метимир
— село —
Стенопис над входа на църквата „Свети Никола“ от 1885 г.
Стенопис над входа на църквата „Свети Никола“ от 1885 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.1386° с. ш. 21.145° и. д.
Метимир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 820 m
Население 10 души (2002)
МПС код BT
Метимир в Общомедия

Метимир или Метимер (на македонска литературна норма: Метимир) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 25 km северозападно от Битоля на 820 m надморска височина в Бигла, в областта Гяваткол. До селото води черен път през Обедник.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Народната етимология обяснява името така: селото било запалено от турски зулумаджии и селяните избягали в Свинище, а по-късно се заселили на ново място и живели в мед и мир.[1]

В XV век в Метомир са отбелязани поименно 22 глави на домакинства.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Матимар с 14 джизие ханета (домакинства)[3].

В XIX век Метимир е село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Метомер (Métomer) е посочено като в каза Ресен с 12 домакинства и 30 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Метимеръ има 100 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метимир има 160 българи екзархисти.[6]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото силно пострадва, то е едно от трите села в Битолска нахия, които са напълно опожарени и разорени. Изгорени са всичките 22 къщи, убити са Диме Цветков, Търпче Наумов, Ристе Кузов и Лазо Николов, а от селската чета загиват Ристо Донев и Спиро Насев.[7]

По време на Първата световна война Метимер е включено в Гопешка община и има 150 жители.[8]

Емиграцията на метимирци на печалбарство в чужбина започва още от 1890 година, когато първиче печалбари заминали за Америка. В 1925 година първите печалбари заминават за Австралия. След Втората световна война жителите на селото се изселват към Битоля и през океана в Австралия, САЩ, Канада. В 1953 година селото има 194 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители самоопределили се както следва:[9]

Националност Всичко
македонци 9
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В 2008 година жителите на селото са 8.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Метимир. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 174-175.
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр. 143, стр. 14.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония