Долно Егри
Долно Егри Долно Егри | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Битоля |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 581 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 7223 |
МПС код | BT |
Долно Егри в Общомедия |
Долно Егри (на македонска литературна норма: Долно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, на 578 m надморска височина, на 17 km югоизточно от Битоля. Землището му е слято с това на Средно Егри.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Егри Долно има 240 жители, всички българи християни.[2]
Селото е опожарено от войска по време на Илинденско-Преображенското въстание.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Егри има 176 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1961 година селото има 230 жители. Вследствие на интензивно изселване към Битоля, околните села и чужбина, населението силно намалява. В 1981 година селото има 86 жители. По-късно е напълно разселено.[1] Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[5]
От селото оцелелява манастирската църква „Света Богородица“,[1] изградена на речен остров северозападно от селото след Първата световна война на мястото на старо църквище.[6] Гробищната църква „Света Петка“ изгаря при пожар заедно с камбанарията в 2013 година.[7][8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Егри
Никола Егрийски (1853 – 1904), български хайдутин и революционер
Стоян Ристевски (1914-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Долно Егри. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06
- ↑ Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања, в: Српски етнографски зборник, т. 45. САНУ, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 189.
- ↑ Опожарена црквата Света Петка во село Долно Егри. // Канал 5 ТВ, 16 август 2013. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ До темел изгорела црква „Света Петка“. // МКД, 17 август 2013. Посетен на 29 юли 2018.
|