Долно Егри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Егри
Долно Егри
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
40.9663° с. ш. 21.4863° и. д.
Долно Егри
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина581 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Долно Егри в Общомедия

Долно Егри (на македонска литературна норма: Долно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, на 578 m надморска височина, на 17 km югоизточно от Битоля. Землището му е слято с това на Средно Егри.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Егри Долно има 240 жители, всички българи християни.[2]

Селото е опожарено от войска по време на Илинденско-Преображенското въстание.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Егри има 176 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1961 година селото има 230 жители. Вследствие на интензивно изселване към Битоля, околните села и чужбина, населението силно намалява. В 1981 година селото има 86 жители. По-късно е напълно разселено.[1] Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[5]

От селото оцелелява манастирската църква „Света Богородица“,[1] изградена на речен остров северозападно от селото след Първата световна война на мястото на старо църквище.[6] Гробищната църква „Света Петка“ изгаря при пожар заедно с камбанарията в 2013 година.[7][8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Егри

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Долно Егри. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06 
  6. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања, в: Српски етнографски зборник, т. 45. САНУ, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 189.
  7. Опожарена црквата Света Петка во село Долно Егри. // Канал 5 ТВ, 16 август 2013. Посетен на 29 юли 2018.
  8. До темел изгорела црква „Света Петка“. // МКД, 17 август 2013. Посетен на 29 юли 2018.