Трън (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.
| Трън Трн | |
| — село — | |
 | |
  Трън | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 113 души (2002) |
| Пощенски код | 7204 |
| МПС код | BT |
| Трън в Общомедия | |
Трън (на македонска литературна норма: Трн) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 578 m надморска височина в средната част на Битолското поле, на 10 km североизточно от Битоля, от дясната страна на Църна.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Трън има разкрити три неолитни селища - Тумба в самото село, Голема тумба на северозапад от селото и Мала тумба на югоизток.[2]
В XIX век Трън е село в Битолската кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трънъ има 240 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трън е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 29 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] На 5 декември 1904 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Трън и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трън има 200 българи екзархисти.[7]
По време на Балканската война в 1912 година 1 човек от Трън е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Оптичари е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия на Битолски окръг и има 175 жители.[9]
В 1961 година има 305 жители.[1] Трънчани се изселват предимно в Битоля, Горно и Долно Оризари, презокеанските земи и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 113 жители, всички северномакедонци.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 113 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има църква „Свети Никола“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Трън
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Трн // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 14 февруари 2021. Посетен на 11 ноември 2017.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 95. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
