Горно Егри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Егри
Горно Егри
— село —
40.9492° с. ш. 21.4483° и. д.
Горно Егри
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина585 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Горно Егри в Общомедия

Горно Егри (на македонска литературна норма: Горно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, югоизточно от Битоля. Землището му е слято с това на Средно Егри.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Егри в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Егри има 120 жители, от тях 70 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Егри е чисто турско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Егри има 80 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1914 година в селото има само 42 жители. По време на Първата световна война селото е изселено.[1]

В началото на XXI век има остатъци само от две къщи.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Егри
Починали в Егри

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Горно Егри // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 19 март 2016.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.