Лажец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лажец
Лажец
— село —
Училището в Лажец
Училището в Лажец
North Macedonia relief location map.jpg
40.9117° с. ш. 21.3786° и. д.
Лажец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 592 m
Население (2002) 302 души
МПС код BT
Лажец в Общомедия

Лажец (на македонска литературна норма: Лажец; на албански: Luzeç; на гръцки: Λάζετς, Лазец) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, на 16 km южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция. Край селото има манастирска църква „Света Петка“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В сиджили на Битолския кадилък се описва нападение на хайдути от Буф над къщата на Иляш бег в Лажец през 1657 година. Местните жители успяват да отблъснат нападателите.[2]

В XIX век Лажец е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лачец (Latchetz) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи в Леринска каза.[3]

През ноември 1866 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че построената 5 години по-рано църква в българското село Лашец (Laschetz) е опожарена и разрушена от местните мюсюлмани. И преди опожаряването последните многократно изразявали несъгласие със строежа, като нанасяли щети или пречели на богослуженията.[4] От сведения за посегателства върху църквата през 1872 година може да се съди за продължаването на религиозния конфликт в селото.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лажецъ има 740 жители, от тях 340 българи християни и 400 арнаути мохамедани.[6]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лажец има 360 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7]

В 1953 година селото има 1220 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Турция, Швеция и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители самоопределили се както следва:[8]

Националност Всичко
македонци 161
албанци 135
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лажец
Починали в Лажец
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Антов Мутин, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стефанов Кисьов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лажец. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в., Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, кн. 3, с. 74 – Иляш бег и неговият гост, брат му Дервиш са измъчвани от хайдутите преди съселяните им да успеят да прогонят хайдутите.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
  4. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78. Подбор и редакция В. Паскалева, том II (1866-1871), София 1998, с. 70-71. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 70-71.
  5. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78. Подбор и редакция В. Паскалева, том III (1872-1878), София 2001, с. 30 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band III (1872-1878), Sofia 2001, p. 30.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 166-167.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 3
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 35
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
     Портал „Македония“         Портал „Македония