Стрежево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стрежево
Стрежево
— село —
Изоставена къща в Стрежево
Изоставена къща в Стрежево
North Macedonia relief location map.jpg
41.1369° с. ш. 21.1878° и. д.
Стрежево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Площ 2,267 km²
Надм. височина 1111 m
Население (2002) 0 души
МПС код BT
Стрежево в Общомедия

Стрежево (на македонска литературна норма: Стрежево) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 790 m надморска височина в северната част на планината Бел камен, северозападно от Битоля. В близост до селото, на река Шемница е изграден язовирът Стрежевско езеро, който заема по-голямата му част от 8,9 km2 землище на Стрежево.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стрежево и Стрежевското езеро
Стенопис над входа на църквата „Свети Никола“

На рида Кале на 1 km североизточно над Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци има средновековна крепост.[2] Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[3]

В XIX век Стрежево е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Стрежево има 30 български християнски къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрежево има 200 жители, всички българи християни.[5]

Всички българи са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стрежово има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Балканската война 7 души от Стрежево се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. В 1961 година има 356 жители.[1] През 1963 година жителите на селото се изселват предимно в Австралия и по-малка част в Западна Европа. След изграждането на язовира, стрежевци се изселват в Битоля. От 1984 година Стрежево е напълно изселило се село. Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[8] В селото има няколко уикенд вили.[1]

В селото има църква „Свети Никола“ и манастирска църква „Свети Йоан“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стрежево
  • Flag of Bulgaria.svg Наум, деец на ВМОРО, войвода на стрежевската чета в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайче, ръководител на ВМОРО в селото към 1912 година и селски кмет[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Стрежево. // Мој Роден Крај. Посетен на 12 ноември 2017.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 174-175.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 114.
  10. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, Второ издание София 2011, с. 197-199.
     Портал „Македония“         Портал „Македония