Маловище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маловище
Маловиште
— село —
Панорама на Маловище
Панорама на Маловище
North Macedonia relief location map.jpg
41.0331° с. ш. 21.1306° и. д.
Маловище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 1170 m
Население (2002) 98 души
МПС код BT
Маловище в Общомедия

Маловище или Маловища (на македонска литературна норма: Маловиште, на арумънски: Molovishci, на гръцки: Μιλόβιστα или Μηλόβιστα, на румънски: Molovişte или Mulovişte) е типично високопланинско село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 1170 m надморска височина на река Шемница в планината Баба в областта Гяваткол, на 22 km западно от Битоля. Югозападно от селото в Пелистер е разположен манастирът „Света Ана“ (1400 m).[1][2] Църквата „Свети Спас“ е на 1910 m в Пелистер. Освен енорийската църква „Света Петка“, в селото има и църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Георги“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Света Богородица с Христос от началото на XVII век

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално патронимично име на -ишти от фамилното име Малов или от личното Malъ, като точни съответствия са сръбският топоним Маловичи и чешкият Маловице.[3]

Селото е споменато в Зографския поменик в 1527 – 1728 година и в Слепченския поменик от XVII - XVII век като Маловища. В документи на венецианския консул в Драч от 1700 година се говори за търговци от Маловище, които оперират заедно с търговци от Москополе. През XIX век Маловище е едно от няколкото големи влашки села в Битолска кааза, на Османската империя. Голямата църква „Света Петка“ е от 1856 година.[1] Жителят на Маловище Николаос Филипидис, учител в Кавала, е член на Неа Филики Етерия. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Маловище е посочено два пъти като село в каза Ресен - веднъж като Малопище (Malopischté) със 700 домакинства и 1900 жители власи и втори път като Маловище (Malovischté) с 425 домакинства и 1190 жители власи.[4] През 1880 година Й. Папакоста открива в Маловища арумънско училище.[5] В същата година според доклад на лорд Фицджералд селяните от Маловище били заплашени от гръцка чета да прогонят арумънския учител и да го заменят с гръцки.[6]

През 1891 година в София преселници от Маловище създават свое дружество – „Напредък“ (Inaintarea), а в 1901 година е формирано и младежко дружество на живеещите в София маловищани.[7]

Според Васил Кънчов в 90-те години Маловища е голямо влашко село с 600 къщи.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маловища има 2300 жители, всички власи християни.[9] Селото на практика е като малко градче – с пазарен ден, търговски дюкяни, фурни и прочие.[2]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маловище има 2160 власи и функционират основно гръцко и основно и прогимназиално румънско училище.[10] Статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година показва Миловища като село с 304 къщи.[11]

По време на Балканската война 5 души от Маловище се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

Жителите на селото масово емигрират – гъркоманите към Лерин и Солун, а останалите към Битоля, Скопие и отвъд океана.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, които са се самоопределили както следва: 87 власи, 10 македонци и 1 албанец.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Чезар Папакостя
Родени в Маловище

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
  • Χρηστίδης, Ι., "Η Μηλόβιστα", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1910.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  2. а б в г Маловиште. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  5. Спомени на Атанасеску, Д. публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  7. Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, стр. 101
  8. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  10. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 174-175.
  11. Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μηλόβιστα
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. Парцел 44. // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  15. Српски биографски речник, том 5.
  16. Парцел 50. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
     Портал „Македония“         Портал „Македония