Неа Филики Етерия
| Неа Филики Етерия | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основатели | Анастасиос Пихеон, Николаос Филипидис, Йоанис Аргиропулос |
| Основана | 1867 година, „Света Троица“, Османска империя |
| Положение | несъществуваща |
| Езици | гръцки |
Неа Филики Етерия (на гръцки: Νέα Φιλική Εταιρεία) е гръцка революционна организация.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създадена е в 1867 година под името Национален комитет (Εθνική Επιτροπή) в манастира „Света Троица“ край Писодер[1] от Анастасиос Пихеон, учител от Охрид, Николаос Филипидис от Маловище, учител в Кавала и Йоанис Аргиропулос, лекар от Клисура в сътрудничество с гръцкия силогос в Костур, митрополията и гръцкото консулство в Битоля.[2] Първоначални членове са също така Йоанис Сьомос и Йоанис Вузас от Костур, Константинос Цюлкас от Горенци, търговците Йоанис Бутарис, Михаил и Анастасиос Цирлис от Невеска и Йоанис Говедарос, по-късно президент на революционното правителство на Елимия при Гръцкото въстание в 1878 година,[2] Томас Пасхидис от Епир, Аргириос Вузас, лекар в Лерин, Николаос Тутундзис, Василиос и Николаос Орологопулос Редзис и Апостолос Сахинис.[3] В 1878 година е привлечен Михаил Сапкас.[4] Членове на Етерията са и българи и власи – Даме Кусев от Прилеп, както и власите Вретовци и други прилепчани.[5]
По-късно името на организацията е сменено на Неа Филики Етерия (Нова Филики Етерия) и целта на организацията е всеобщо въстание на гърците в Македония, координирано с Критското въстание. Дейността на организацията обхмаща Кожани, Гревена, Костур, Охрид, Лерин и Битоля и особено Мариово – провъзгласено за Свободна Гърция.[2] Основните дейци на тази активност са П. Лятос, Наум Киров от Желево, А. Кордистас и Гилас от Невеска, Никола и Стефан Николов от Бесвина, Николаос Пинис (Коле Пинис) от Негован, Наум Орлов (Наум Орлинис) от Косинец и заместникът му Найдо, Аркудас, Яресис, Андреу, Карагуоргис и Мантопулос.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Αγία Τριάδα – Πισοδέρι // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2016.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 54. (на английски)
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος. Ο Βόρειος Ελληνισμός κατά την πρώιμη φάση του μακεδονικού αγώνα (1878 – 1894) – Απομνημονεύματα Αναστασίου Πηχεώνα, Θεσσαλονίκη, 1983, σ. 82.
- ↑ Βλαχόφωνος Ελλήνισμός της Πελαγονίας // Архивиран от оригинала на 2013-07-26. Посетен на 2013-09-18.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 202.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 55. (на английски)
