Константинос Цюлкас
| Константинос Цюлкас Κωνσταντίνος Ι. Τσιούλκας | |
| гръцки учен | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1915 г.
|
| Учил в | Атински университет |
Константинос И. Цюлкас (на гръцки: Κωνσταντίνος Ι. Τσιούλκας) е гръцки учен, филолог, от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Цюлкас е роден през 1845 година в костурското село Горенци, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното село, след което продължава образованието си в Костур. През 1875 година получава стипендия и следва филология в Атинския университет.[1] Между 1865 и 1887 година заедно с лекаря Йоанис Сьомос ръководи гръцкото национално движение в Костурско.[2] Член е на Неа Филики Етерия.[3] Директор е на гръцкото училище в родното си село и заедно с помощника си Гогос отблъсква опитите на екзархистите в селото да въведат българския език в църковната служба.[4] В 1879 година става директор на Битолската гръцка гимназия. В 1889 година е уволнен заради революционна дейност заедно с Анастасиос Пихеон и живее в Александрия.[1]
Цюлкас развива борба с утвърждаващата се в Западна Македония българщина. Основната теза на Цюлкас е, че македонските славянски диалекти са свързани преди всичко с гръцкия език, а не с българския.[1][5] През 1907 година издава речника „Приноси към двуезичието на македонците чрез сравнение на славофонския македонски с гръцкия“ с над 4000 думи от македонските диалекти, които според него произлизат от дорийския древногръцки диалект.[6][1]
Умира през 1915 година.[7]
| Примери от „Приноси към двуезичието на македонците“ | ||
|---|---|---|
| Дума в оригинал | На кирилица | Произход според Цюлкас |
| 1. Βήρ | вир | οβηρός |
| 2. Αχούρ | яхър | αχυρώνας |
| 3. Σίτο | сито | σιτάρι |
| 4. Αργκάτ | аргат | εργάτης |
| 5. Φούρκα | фурка | φύρκος |
| 6. Μύλιμα | мелиме | μύλος |
| 7. Βόσκα | вошка | βοσκάς |
| 8. Ράκα | ръка | δραξ |
| 9. Ντρέν | дрен | δρυς |
| 10. Κόσμα | косми | κόμη |
| 11. Γκλάβα | глава | κλεβή |
| 12. Μάικα | майка | μαία |
| 13. Πλάτνο | платно | πλατύ πανί |
| 14. Κολάι | колай | ευκολία |
| 15. Κάτσαμ | кацам | κάθομαι |
| 16. Ντάρτσαμ | дарцам | δωρίζω |
| 17. Άραμ | орам | άρω |
| 18. Τρούπκα, ντούπκα | трупка, дупка | τρύπα |
| 19. Ρασπείραμ | разбирам | ρας и πειράομαι |
| 20. Λιούλκα | люлка | λίκνο |
| 21. Μύσκα | мишка | μυς |
| 23. Πλέταμ | плетам | πλέττω |
| 24. Πάρνταμ | пърдам | πέρδομαι, πορδή |
| 25. Νυβιάστα | невяста | νύμφη |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 23 януари 2014. Посетен на 22 юли 2014.
- ↑ Α. Βήτα, Η Ελληνική Παιδεία Στην Κορησό - Σύλλογος Απανταχού Κορησιωτών Θεσσαλονίκης "Ο Άγιος Γεώργιος", εκδ. Αμφιτρίτη, Θεσσαλονίκη, 1992, 129.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 54. (на английски)
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 52. (на английски)
- ↑ Литоксу, Димитрис. Η ελληνική πολιτική για τη μετονομασία της μακεδονικής γλώσσας απόρρητο υπόμνημα του 1948
- ↑ Εντόπια, η Μακεδονική Ελληνική διάλεκτος … αυταπόδεικτα !, взето от grivanews.wordpress.com на 30.06.2012 г.
- ↑ Πανδέκτης
