Донка Ушлинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Донка Ушлинова
българска революционерка и подофицер

Родена
Починала
27 юни 1937 г. (56 г.)
Донка Ушлинова в Общомедия

Донка Ставрева Христова – Ушлинова, наричана Донка Комитката[2], е българска революционерка и военна деятелка[3][4], четник и терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Донка и Ставри Ушлинови в 60-ти пехотен полк

Донка Ушлинова е родена през 1885 година в западномакедонското българско село Смилево, родното място на Даме Груев. Омъжва се на 15-годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на село Лера Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол през август 1902 година[5][6] и го заравя в гробището. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена.[6]

През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.

Калпакът на Димитър Арнаудов, изработен от него в Одринския затвор след въстанието и ордените на Донка Ушлинова. Национален военноисторически музей

Христо Настев си спомня за нея:

Донка е по-ниска на ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка.

След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение.[7] Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ – четвърта и трета степен.

През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк (преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 година е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син – Александър. До смъртта си на 27 юни 1937 г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…

Връх Ушлинова на Антарктическия полуостров е наименуван на Донка Ушлинова, „участничка в българското освободително движение в Македония, награждавана за храброст във войните 1912-1918 за национално обединение“.[8][9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. или родена през 1885 година в Лера, според Илюстрация Илинден, година IX, книга 8, София, 1937 г., стр.13 и Спомени на Смиле Войданов, стр. 214
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
  3. „Български войнъ“, книжка 9, юни 1925 г.
  4. Атанасов, Димитър. „Войводи с пагони“, Македония Прес, София, 2003.
  5. Илюстрация Илинден, година IX, книга 8, София, 1937 г., стр.13
  6. а б Териториален държавен архив-Варна, ф. 13 К (Родолюбиво културно-просветно, взаимоспомагатателно и благотворително дружество “Илинден” - Варна), оп. 1, а.е. 24, л. 20-22.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 634.
  8. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  9. Ushlinova Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България