Петър Мавродиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Мавродиев
български лекар и учител
Роден
около 1865 г.

Петър Костадинов Мавродиев е български учител и лекар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мавродиев е роден около 1865 година в Гайтаниново, Неврокопско, тогава в Османската империя, днес България. Баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[1] Той е най-малкият брат на Димитър Мавродиев и Кочо Мавродиев.[2] В 1886 година Петър Мавродиев завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[3] Започва работа като български учител. Учителства в класното българско училище в Кукуш, където преподава естествена история.[4] В учебната 1886/1887 година, когато Сярското българско училище става трикласно, в него като учител работи Петър Мавродиев.[5]

По-късно заминава за чужбина, за да продължи образованието си и в 1896 година завършва медицина в Женева.[6][7] Дипломира се под името доктор Петър Чернев.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кочо Д. Мавродиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева Мавродиева
(1870 – 1949)
 
Кочо Мавродиев
(1860 – 1913)
 
Петър Мавродиев
(Чернев)
 
Димитър Мавродиев
(1853 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Мавров
(1897 – 1967)
 
Методи Мавров
 
Радомир Мавров
 
Крум Мавродиев
 
Владимир Мавродиев
(1890 – 1977)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
  2. а б Даскаловъ, Ангелъ. Изъ миналото на Неврокопско и близкитѣ му покрайнини. // Македонски Прегледъ VII (книга 1). София, 1931. с. 108.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  5. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
     Портал „Македония“         Портал „Македония