Кочо Мавродиев
| Кочо Мавродиев | |
|---|---|
| български просветен деец | |
 | |
|
| |
| Роден |
1860 г.
|
| Починал | |
Константин (Кочо) Костадинов Мавродиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител.[1]
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Димитър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[2] Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3]
През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. Той насърчава петричани през пролетта на 1883 година да започнат строеж на ново училище.[4] По негова инициатива през учебната 1886-1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници.[1]
В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учителката Параскева Филипова от същия град и поставят началото на голям род.[1]
През учебната 1896-1897 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. През 1908 година той е избран за първи директор на трикласното училище с пансион в голямото драмско село Просечен.[5] Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.[1]
През Балканската война 1912-1913 година е назначен за кмет на град Сяр. Убит е по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война през 1913 година. Името му носи училище и улица в Петрич.[1][6]
Негов син е ученият професор Благой Мавров.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Попов, Н. Учителят на Петрич. Пиринско дело, Благоевград, № 60, 23 май 1970.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Операция Слава - Кочо Мавродиев, vbox7.com
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 384.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 44.
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.105.
- ↑ Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр 111.
Портал „
