Кочо Мавродиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Мавродиев
български просветен деец

Роден
1860 г.
Починал
26 юни 1913 г. (53 г.)

Константин (Кочо) Костадинов Мавродиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Димитър Мавродиев и Петър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[2] Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и по-големия си брат, подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3]

През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. Той насърчава петричани през пролетта на 1883 година да започнат строеж на ново училище.[4] На 20 юни същата година за първи път организира публичен годишен изпит в българското училище, на който са поканени и представители на местната турска власт.[5] По негова инициатива през учебната 1886-1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници.[1]

В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учителката Параскева Филипова от същия град и поставят началото на голям род.[1]

През учебната 1897-1898 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Учебното дело в града бележи напредък, а празникът на светите братя Кирил и Методий започва да се се празнува не само от учениците от „Долни Варош“, а от целия град и селата.[6] През 1908 година той е избран за първи директор на трикласното училище с пансион в голямото драмско село Просечен.[7] Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.[1]

През Балканската война 1912-1913 година е назначен за помощник-кмет на град Сяр. Убит е на 26 юни 1913 година по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война.[8][9] Името му носи училище и улица в Петрич.[1][10]

Негов син е ученият професор Благой Мавров.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кочо Мавродиев
 
Янинка Сарафова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева Мавродиева
(1870 – 1949)
 
Кочо Мавродиев
(1860 – 1913)
 
Петър Мавродиев
(около 1865 – ?)
 
Димитър Мавродиев
(1853 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Мавров
(1897 – 1967)
 
Методи Мавров
 
Радомир Мавров
 
Крум Мавродиев
 
Владимир Мавродиев
(1890 – 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Мавров
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Н. Учителят на Петрич. Пиринско дело, Благоевград, № 60, 23 май 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
  3. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 44.
  5. Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 101.
  6. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 121.
  7. Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.105.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267-268.
  9. Милетич, Любомир. Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война. София, 1913, стр.50.
  10. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр 111.
     Портал „Македония“         Портал „Македония