Христо Бучков
| Христо Бучков | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
| Учил в | Галатасарайски лицей |
Христо Хаджигеоргиев Бучков (изписване до 1945 година: Христо хаджи Георгиевъ Бучковъ) е български просветен деец и дипломат, един от първите организатори на Солунската българска гимназия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бучков е роден в 1856 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на хаджи Георги Бучков, делегат от Поленинската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град, след което завършва Галатасарайския лицей в Цариград,[2][1] където е съученик със Стоян Михайловски, Ръза паша и Иван Говедаров.[3] В 1877 година, в навечерието на Руско-турската война заминава за Румъния, за да постъпи в Българското опълчение, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен за известно време.[3]
След освобождаването си става учител в Кукуш, а след това в Гумендже. Заминава за Солун, където преподава френски и турски и основава български пансион.[3]
Става български учител и преподава 12 години в разни селища в Македония – в Кукуш, Гумендже, Солун, Струмица, Скопие и Воден. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Гумендже.[3] В Кукуш преподава турски и френски език.[2] Там негов ученик е Гоце Делчев.[4]
От 1879 година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на българската мъжка гимназия, в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис.[5] Близък е с униатските владици Нил Изворов, Лазар Младенов и Епифаний Шанов. За кратко е арестуван.[3]
Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвинен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се възстанови Мирския съвет, който според него би имал голямо значение за българите.[3] По убеждения е еволюционист.[6]
По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското дипломатическо агентство в Цариград, при управлението на Георги Вълкович. След убийството на Вълкович в 1895 година си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.[3]
Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.[3]
Женен е за дъщерята на Атанас Кушувалиев, виден деец на борбата за църковна независимост и просвета.[7] Синът им Любомир Бучков е български литературен критик и юрист. Участва в Първата световна война като запасен поручик, носител е на орден „За военна заслуга“.[8]
Умира в София през 1913 година.[9][3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| М. Бучков (1795 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Бучков (около 1818 – след 1871) | Дельо Бучков (1820 – ?) | Никола Бучков (? – 1899) | Магдалина Станишева | Атанас Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кушувалиева | Христо Бучков (1856 – 1913) | Дионис Бучков | Никола Бучков (1846 – 1881) | Петър Бучков (1887 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Бучков | Атанас Бучков (1878 – 1930) | Преслав Бучков | Тома Бучков (1898 – след 1944) | Димитър Бучков (1902 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Бучков (1909 – 1996) | Петър Бучков (1912 – 2003) | Васил Бучков (1913 – 1994) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Николай Бучков (р. 1947) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Христо Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 12.
- ↑ а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40
- ↑ а б в г д е ж з и Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 13.
- ↑ Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985
- ↑ Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 14.
- ↑ Райновъ, Божилъ. Преди половинъ вѣкъ. София, 1934. с. 100.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.
