Направо към съдържанието

Христо Бучков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Бучков
български просветен деец
Роден
1856 г.
Починал
1913 г. (57 г.)

Учил вГалатасарайски лицей

Христо Хаджигеоргиев Бучков (изписване до 1945 година: Христо хаджи Георгиевъ Бучковъ) е български просветен деец и дипломат, един от първите организатори на Солунската българска гимназия.[1]

Бучков е роден в 1856 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на хаджи Георги Бучков, делегат от Поленинската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град, след което завършва Галатасарайския лицей в Цариград,[2][1] където е съученик със Стоян Михайловски, Ръза паша и Иван Говедаров.[3] В 1877 година, в навечерието на Руско-турската война заминава за Румъния, за да постъпи в Българското опълчение, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен за известно време.[3]

След освобождаването си става учител в Кукуш, а след това в Гумендже. Заминава за Солун, където преподава френски и турски и основава български пансион.[3]

Става български учител и преподава 12 години в разни селища в Македония – в Кукуш, Гумендже, Солун, Струмица, Скопие и Воден. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Гумендже.[3] В Кукуш преподава турски и френски език.[2] Там негов ученик е Гоце Делчев.[4]

От 1879 година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на българската мъжка гимназия, в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис.[5] Близък е с униатските владици Нил Изворов, Лазар Младенов и Епифаний Шанов. За кратко е арестуван.[3]

Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвинен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се възстанови Мирския съвет, който според него би имал голямо значение за българите.[3] По убеждения е еволюционист.[6]

По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското дипломатическо агентство в Цариград, при управлението на Георги Вълкович. След убийството на Вълкович в 1895 година си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.[3]

Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.[3]

Женен е за дъщерята на Атанас Кушувалиев, виден деец на борбата за църковна независимост и просвета.[7] Синът им Любомир Бучков е български литературен критик и юрист. Участва в Първата световна война като запасен поручик, носител е на орден „За военна заслуга“.[8]

Умира в София през 1913 година.[9][3]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
М. Бучков
(1795 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бучков
(около 1818 – след 1871)
 
 
 
Дельо Бучков
(1820 – ?)
 
 
 
Никола Бучков
(? – 1899)
 
 
 
Магдалина Станишева
 
Атанас Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кушувалиева
 
Христо Бучков
(1856 – 1913)
 
Дионис Бучков
 
Никола Бучков
(1846 – 1881)
 
 
 
Петър Бучков
(1887 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Бучков
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Бучков
(1878 – 1930)
 
 
 
Преслав Бучков
 
Тома Бучков
(1898 – след 1944)
 
Димитър Бучков
(1902 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бучков
(1909 – 1996)
 
Петър Бучков
(1912 – 2003)
 
Васил Бучков
(1913 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Бучков
(р. 1947)
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Христо Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 12.
  2. а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40
  3. а б в г д е ж з и Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 13.
  4. Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16
  5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985
  6. Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 14.
  7. Райновъ, Божилъ. Преди половинъ вѣкъ. София, 1934. с. 100.
  8. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.