Христо Бучков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Бучков
български просветен деец

Роден
Починал
1913 г. (57 г.)

Образование Галатасарайски лицей

Христо Хаджигеоргиев Бучков е български просветен деец и дипломат, един от първите организатори на Солунската българска гимназия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бучков е роден в 1856 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на хаджи Георги Бучков, делегат от Поленинската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град, след което завършва Галатасарайския лицей в Цариград,[2][1] където е съученик със Стоян Михайловски, Ръза паша и Иван Говедаров.[3] В 1877 година, в навечерието на Руско-турската война заминава за Румъния, за да постъпи в Българското опълчение, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен за известно време.[3]

След освобождението си става учител в Кукуш, а след това в Гумендже. Заминава за Солун, където преподава френски и турски и основава български пансион.[3]

Става български учител и преподава 12 години в разни селища в Македония - в Кукуш, Гумендже, Солун, Струмица, Скопие и Воден. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Гумендже.[3] В Кукуш преподава турски и френски език.[2] Там негов ученик е Гоце Делчев.[4]

От 1879 година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на българската мъжка гимназия, в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис.[5] Близък е с униатските владици Нил Изворов, Лазар Младенов и Епифаний Шанов. За кратко е арестуван.[3]

Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвивен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се въдстанови Мирския съвет, които според него би имал голямо значение за българите.[3] По убеждения е еволюционист.[6]

По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското дипломатическо агентство в Цариград, при управлението на Георги Вълкович. След убийството на Вълкович в 1895 година си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.[3]

Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.[7][3]

Умира в София през 1913 година.[8][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 12.
  2. а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40
  3. а б в г д е ж з и Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 13.
  4. Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16
  5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985
  6. Райновъ, Б. Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 14.
  7. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 36
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 96
     Портал „Македония“         Портал „Македония