Методий Димов
Тази статия е за духовника от Македония. За писателя и общественика от Македония вижте Методи Димов.
| Методий | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Методий в Общомедия | |
Методий Димов е български духовник, архимандрит, деец на българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. В 1894 година йеродякон Методий завършва Киевската духовна семинария.[1]
В 1896 и 1897 година йеромонах Методий е председател на Кукушката българска православна община. Води активна борба за връщане на имотите на православната църква в Кукуш (църкви, училища и църковни имоти), завзети от униатите.[2] От 1905 година е архиерейски наместник в Костур и председател на костурската българска община, заместен през 1907 година от архимандрит Иларион.[3] По-късно е ректор е на българското свещеническо училище в Скопие[4] и протосингел на скопския митрополит.
По време на Балканската война на 8 април 1913 година, архимандрит Методий е подложен от сръбските военни власти в Скопие на морални изтезания и физическо малтретиране. Спасява живота си благодарение на застъпничеството на френския консул Карлие и заминава за София.[5][6]
Автор е на книгата „Град Воден“ (София, 1920). Умира в София.[7]
-
Писмо до екзарх Йосиф I във връзка с имотите на православната църква в Кукуш, отнети от униатите (с. 1), 9 ноември 1896 година -
Писмо до екзарх Йосиф I във връзка с имотите на православната църква в Кукуш, отнети от униатите (с. 2), 9 ноември 1896 година -
Писмо до екзарх Йосиф I, 16 юли 1896 -
Писмо от 2 август 1897 година (с. 1) -
Писмо от 2 август 1897 година (с. 2)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. По: незаконно обсебените български православни църкви, училища и църковни имоти от униятите, забраняването на български свещеници да извършват треби в гробищата на Кукуш. 3.IV.1896 (15.IV.1896) - 8.X.1899 (20.X.1899)
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
- ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89)). София, ноемврий 1937. с. 11.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)", София, 1917, стр. 6.
- ↑ Сръбски вандалщини. Вестник „Църковен вестник“, 27 април 1913, бр. 31, стр. 610.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
| свещеник Григорий Попдимитров | → | управляващ Костурската българска епархия (10 септември 1905 – 1907) |
→ | архимандрит Иларион |
