Свети Георги (Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Agiou Georgiou Kilkis 3.jpg
Христос Вседържител
Map of Kilkis.png
41.0014° с. ш. 22.8744° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Кукуш
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Кукуш
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Поленинска и Кукушка
Архиерейско наместничество Кукуш
Време на изграждане 1840 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е православен мъжки манастир край град Кукуш (Килкис), Гърция, част от Поленинската и Кукушка епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на едноименния хълм Свети Георги на 600 m северно от града. От хълма има прекрасна гледка към Кукуш, като се вижда дори и Дойранското езеро. В хълма има и красива пещера.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан на хълма Свети Георги около манастира. В VII – VIII век манастирът е център на Калишката епископия (επισκοπή Καλλίκου). Манастирският комплекс е разрушен при османското нашествие в XIV век.[1]

Част от сираците от пансиона пред манастирската църква „Свети Георги“, 1910 г.

Манастирът е възстановен от ордена Сестри на милосърдието – викентинките в 1853 година като женски манастир за кукушките български католици униати от Македонския български апостолически викариат. В периода 1886 до 1891 има конфликт между българите униати и българите православни екзархисти за манастира и за църквата „Свети Архангел Михаил“, които Високата порта след интервенция на френските дипломати присъжда на униатската общност.[1][4] Към манастира функционира пансион за сираци.[4] В 1886 година Николаос Схинас сравнява манастира с манастира Дафни в Атика.[1]

През март 1913 година Богдан Филов, посещава манастира и оставя интересни бележки за него:

След обяд се качихме на манастира „Св. Георги“, също униатски. Според надписа на вратата основите на църквата били намерени в 1265 г., а подновена била в 1834 г. В нея има също много стари икони вън от иконостаса, подобни на тези в „Св. Богородица“, и също с подновени надписи както в нея. И в двете църкви има по две големи икони на „Страшния съд“. В „Св. Георги“ има една стара икона на този светия, на която в по-ново време е поставена дата - 1265 г. На задната страна е имало по-рано друга икона, която сега е съвсем изтрита. Самият връх, на който е манастирът, изглежда да бъде много старо селище, понеже намерих старогръцки чирепи с чер лъскав фирнис.[5]

През Междусъюзническата война през юни 1913 година, когато градът е опожарен от гръцката армия и населението му го напуска, манастирът дава прибежище на много бежанци, но е бомбандиран. Въпреки това остава във френски ръце, но българските свещеници и монахини бягат в България. Камбаната на манастира е пренесена в униатската църква „Света Троица“ в Куклен,[4] където са заселват униатите бежанци от Долни Тодорак.[6] Френските калугерки са прогонени от новите гръцки жители на града на 27 юни 1915 година, но манастирът остава католическа собственост до 1926 година, котато е предаден на Православната църква.[1]

В 1950 година с президентски указ е превърнат в мъжки манастир и са изградени два конака за братството. В 1972 година отново става женски, а в 1992 година пак мъжки. В периода 2009-2010 Светият синод на Гръцката църква приема нов статут на манастира.[1]

В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата.[7]

Архитектура на католикона[редактиране | редактиране на кода]

Главната църква „Свети Георги“ е изградена в периода 1830-1840 година. Принадлежи към типа трикорабни македонски базилики с дървени покриви и тремове на западната и южната страна, които днес са реставрирани. Покривът на храма е двускатен със засеци на източната и западната страна. Покривът на трема е на по-ниско ниво от този на главния прам. Дървените му стълбове не достигат до пода, а се подпират на ниския каменен парапет.[1]

Отвътре шестостенната апсида на олтарната ниша е полукръгла и в нея има един правъгълен отвор за светлина. Зидовете са от варовик. На предните страни на южния вход и на югозападния ъгъл са вградени каменни дялани плочи с кръстове и лъв. Каменните плочи вероятно са свързани с античния олтар, който според традицията се е намирал на бърдото близо до извора. Интерес предизвиква и външната украса на мраморната рамка на южния главен вход от спирали и корнизи, които са единствени в Кукушко и не са по западни модели. Храмът има два входа – от юг и запад. Подът е направен главно от каменни плочи. Трите кораба са разделени с дървени стълбове. На вътрешната източна стена има две полукръгли конхи. Северният кораб е посветен на Светите Безсребреници, централният на Свети Георги и южният на Свети Димитър и съгласно ритуалите на църквата, в нея може да се служи повече от една литургия дневно, но всяка трябва да е в различна конха. В протезисът са изобразени Свети Дионисий от Олимп, Свети Йоан Кръстител и Свети Тома.[1]

Интериор на католикона[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис
Стенопис

Храмът е изписан. Стенописите на страничните зидове и купола са от средата на XIX век. Дървените покриви на корабите са изрисувани с растителни и цветни мотиви, различни геометрични мотиви, главно ромбове и четириъгълници. На западната страна на църквата е галерията, която е богата на дърворезба, повдигната е и се простира на северната и южната част от църквата. Входът е вътрешен от западната страна. Амвонът е с много страни и е изписан. Владишката катедра и проскинитарите са резбовани. Дървеният иконостас е изключително красив, изработен от резбовано дърво със заоблена линия в 1834 година. Принадлежи към групата иконостаси, които бележат края на резбарството в последните години на османската власт. Първата зона се състои от ограда, богато украсена с растителни елементи. На час от оградата е представен лъвът на Свети Герасим Йордански и еленът на Свети Евстатий. Във втората зона, голям брой от царските икони на иконостаса са дело на майстори от Кулакийската художествена школа и са датирани 1841, 1845 и 1846 г. На повечето от тях е написано името на художника, „διά χειρός μαργαρήτη λάμπου ἐκ Κολακιᾶς“ („дело на Маргаритис Ламбу от Колакия“), като иконата на Свети Димитър, на която е записана и годината „1845. δια χειρός [μαργαρήτη] λάμπου ἐκ κολακιᾶς“ („1845. От ръцете на [Маргаритис] Ламбу от Колакия“). На друга икона на Свети Николай читем „ΧẎΡ ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΥ ΖΩΣΙΜᾹ ΕΚ ΚΟΛΑΚΙΑΣ Ι0ΥΝΙΟΣ 1841“ („От ръцете на Константинос Зосимас от Колакия юни 1841“). Иконите на иконостаса вдясно от царските двери са: Христос, Свети Йоан Кръстител със сцени от житието му в долната зона, Свети Атанас със сцени от житието му в долната зона, Свети Димитър, Архангел Михаил на входа на олтара, Успение Богородично, датирана в 1845 г., Възкресението Христово и Пророк Илия със сцени от житието му в долната зона. Вляво от царските двери е най-новата икона на Богородица с бебето Христос, Свети Георги и сцени от кръга на мъченията в долната зона, Свети Никола със сцени от житието му в долната зона, Свети Теодор, Светите Трима Йерарси, Успението на Богородица, Архангел Гаврил на входа на олтара и иконата на Светите Безсребреници Козма и Дамян.[1]

Над царските икони следват зоните със сцени от Стария Завет (Генезис, Бягството от Рая, Жертвата на Авраам и други), Йесеевото стебло и Апостолите. Третата зона на Дванадесетте празници е украсена с еден неравномерен кръст Разпятие, който завършва с детелини. Рипидите, на които са изобразени Богородица и Йоан са обкръжени с дърворезбовани змейове. Кръстът е в рамка от двуглави орли.[1]

От входа към олтара до калкана на северната и южната страна са изобразени сцени от Христовия цикъл (Рождество, Сретение, Тайната вечеря, Предателството на Юда, Възкресение), обкръжени със сцени с пророци (Йеремия, Аарон, Есей, Моисей), Апостолите (Яков, Тома, Вартоломей, Филип, Андрей, Павел, Варнава, Матей, Симеон, Йоан, Яков, Петър) и чудата на Господ (излекуването на дъщерята на сирофиникиянката, Сватбата в Кана).[1]

В Църковния музей на Поленинската и Кукушка епархия има икона на Свети Георги от манастира, която датира от XVI век.[1]

Камбанария[редактиране | редактиране на кода]

Камбанарията в североизточната част на храма е изградена след 1949 година. Бежанците от Карс в 1921 донасят камбана тежка три тона, украсена с изображения на Преображение Христово, Богородица и Свети Георги, подарък от цар Александар III Руски за църквата „Преображение Господне“ в Карс. До 1933 камбаната се намира храма „Преображение Господне“, след което е преместена в църквата „Свети Георги“. Времетто е отнесена в митрополията, а в 1952 година е върната в „Свети Георги“. После камбаната е стопена и е направена на 7 по-малки камбани.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς. // Promo.cross. Посетен на 12 юни 2014.
  2. Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.
  3. Κιλκίς, Ι.Ν. Αγίου Γεωργίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  4. а б в Папукчиев, Иван. Кукуш - неизвестни факти от трагедията му. // Посетен на 12 юни 2014.
  5. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 49-50.
  6. Куклен. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 24 октомври 2015.
  7. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/3974/85/31-1-1983 - ΦΕΚ 102/Β/11-3-1983. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 12 март 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония