Станиш Хаджихристов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станиш Хаджихристов
български общественик
Роден
Починал
1852 г. (73 г.)

Станиш (Станиша) Хаджихристов (изписване до 1945 година Станишъ хаджи Христовъ) е български общественик, производител на памучни платна и църковен епитроп от Кукуш. Баща е на Нако (Арап Нако) Станишев и дядо на Христо Станишев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1779 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция). Баща му хаджи Христо Хаджимитрев развива домашната платнарска промишленост в града, като намира и далечни пазари по Балканския полуостров. Станиш поема занятието на баща си, което обаче запада с появата на американското памучно платно (американ).[1]

Главен църковен епитроп е в Кукуш. По време на неговото епитропство се възобновява малкият манастир „Свети Георги“ на едноименния хълм над града.[1] През 1833 година е издействан султански ферман и през 1935 година се построява новата голяма манастирска църква, като изписаният над вратата ѝ текст е на църковнославянски, а не на гръцки език.[2]

Станиш Хаджихристов има и известни лечителски познания, които предава на три от десетте си деца: Ката, Георги и Нако (Арап Нако). При това те се „специализират“ – Ката е джераджийка (хирург), лекува всякакви рани, прави малки операции; Георги е по гърлените болести, а Арап Нако е по болестите на венците и зъбите, изкусен „зъбовадач“. Всички лекуват безвъзмездно, като казват на болните да запалят свещ пред иконата на света Богородица или да дарят на църквата 1/4 карта шарлаган. Потомци на фамилията са някои от най-известните български лекари: д-р Константин Станишев, проф. Александър Станишев, д-р Христо Тенчов, д-р Димитър (Мито) Г. Тенчов (зъболекар), както и д-р Коста Паница.[3]

След смъртта на съпругата си Бина (1784 – 1829) взима жена от Полянин, която довежда сина си, Георги Пулев.[1]

Умира през 1852 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Двата независими кукушки рода Станишеви, които в един момент се сливат.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
 
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Кавракирова
(около 1882 - 1971)
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Христо Станишев
(1884 - 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 - 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 - 1944)
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 - 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 - 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? - 1976)
 
Димитър Талев
(1898 - 1966)
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 16 – 23.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 156, 69.
  3. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 23 – 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония