Направо към съдържанието

Станиш Хаджихристов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станиш Хаджихристов
български общественик
Роден
1779 г.
Починал
1852 г. (73 г.)

Станиш (Станиша) Хаджихристов (изписване до 1945 година: Станишъ хаджи Христовъ) е български общественик, производител на памучни платна и църковен епитроп от Кукуш. Баща е на десет деца, сред които Арап Нако Станишев и Гоце Станишев, дядо е на Христо Станишев, Христо Тенчов, Гоце Тенчов и други.

Роден е през 1779 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция). Баща му хаджи Христо Хаджимитрев развива домашната платнарска промишленост в града, като намира и далечни пазари по Балканския полуостров. Станиш поема занятието на баща си, което обаче запада с появата на американското памучно платно (американ).[1]

Главен църковен епитроп е в Кукуш. По време на неговото епитропство се възобновява малкият манастир „Свети Георги“ на едноименния хълм над града.[1] През 1833 година е издействан султански ферман и през 1835 година се построява новата голяма манастирска църква, като изписаният над вратата ѝ текст е на църковнославянски, а не на гръцки език.[2]

Станиш Хаджихристов има и известни лечителски познания, които предава на три от десетте си деца: Ката, Георги и Нако (Арап Нако). При това те се „специализират“ – Ката е джераджийка (хирург), лекува всякакви рани, прави малки операции; Георги е по гърлените болести, а Арап Нако е по болестите на венците и зъбите, изкусен „зъбовадач“. Всички лекуват безвъзмездно, като казват на болните да запалят свещ пред иконата на света Богородица или да дарят на църквата 1/4 карта шарлаган. Потомци на фамилията са някои от най-известните български лекари: д-р Константин Станишев, проф. Александър Станишев, д-р Христо Тенчов, д-р Димитър (Мито) Г. Тенчов (зъболекар), както и д-р Коста Паница.[3]

След смъртта на съпругата си Бина (1784 – 1829) взима жена от Полянин, която довежда сина си, Георги Пулев; от нея са последните му три деца.[1]

Умира през 1852 година.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 – 1852)
 
Бина
(1784 – 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 – 1906)
 
Георги Станишев
(1816 – 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 – 1886)
 
Султана Траянова
(1821 – 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 – 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 – 1899)
 
Иван Шишков
(1806 –  ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831 – 1870)
 
Вина Станишева
(1830 – 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 – ?)
 
Иван Янов
(1853 – 1927)
 
София Влахова
(1845 – 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 – 1923)
 
Христо Станишев
(1863 – 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858 – 1919)
 
Тина
(1856 – 1935)
 
Димо Ковачев
(1856 – 1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856 – 1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 – 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 – 1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895 – 1980)
 
Григор Василев
(1883 – 1942)
 
Никола Станишев
(1886 – 1950)
 
Цветана Мирска
(1890 – 1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 – 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919 – 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 – 1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920 – 1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 16 – 23.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 69, 156.
  3. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 23 – 24.