Направо към съдържанието

Станиш Дельохаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станиш Дельохаджиев
български офицер
Роден
около 1893 г.
Починал
25 ноември 1915 г. (22 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет

Станиш Христов Дельохаджиев (изписване до 1945 година: Станишъ Дельохаджиевъ), среща се и като Дѣлйохаджиевъ и Д. Хаджиевъ, е български учител и военен от Македония.

Роден е около 1893 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. По майчина линия е от рода на Станиша Хаджихристов – майка му Тина Костадинова Станишева е дъщеря на Костадин Станишев (Лянте), син на Станиша. Баща му Христо Дельохаджиев загива през юли 1913 година при погромите срещу българите в Солун през Междусъюзническата война. Има две сестри: Невена, завършила Солунската българска девическа гимназия в 1908 година, и Мария.[1][2]

Учители и учителки в Кукуш (1911/1912)

Станиш Дельохаджиев завършва Солунската българска мъжка гимназия с двадесет и петия випуск (1911).[3] През учебната 1911/1912 година е учител в родния си град,[4] продължава да учителства и следващата учебна година.[5][6]

След унищожаването на Кукуш от гръцката армия (юни 1913) и масовото преселване на жителите му в България Станиш Дельохаджиев се записва и завършва Военното училище в София с Рилския випуск (1915), офицер.[1] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир в първа рота на Четиринадесети пехотен македонски полк. Загива на 25 ноември 1915 година в боя при връх Голаш.[7] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779  1852)
 
Бина
(1784  1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817  1906)
 
Георги Станишев
(1816  1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823  1886)
 
Султана Траянова
(1821  1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825  1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808  1899)
 
Иван Шишков
(1806   ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831  1870)
 
Вина Станишева
(1830  1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852  1940)
 
Рушка Станишева
(1857  1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860  ?)
 
Иван Янов
(1853  1927)
 
София Влахова
(1845  1925)
 
Янаки Влахов
(1842  1923)
 
Христо Станишев
(1863  1952)
 
Евтимия Станишева
(1873  1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858  1919)
 
Тина
(1856  1935)
 
Димо Ковачев
(1856  1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856  1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(?  1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869  1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888  1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895  1980)
 
Григор Василев
(1883  1942)
 
Никола Станишев
(1886  1950)
 
Цветана Мирска
(1890  1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893  1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893  1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919  1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917  2005)
 
Карл Огнянов
(1912  1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920  1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. 1 2 Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 23.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 171.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  4. ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 664, л. 196 гръб и л. 211
  5. ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 712, л. 43 - 44
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26
  8. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124