Арап Нако Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арап Нако Станишев
български общественик
Роден
Починал
1886 г. (63 г.)

Нако Станишев или Станишов, известен като Арап Нако и като Нако Станишев Кюркчията, е български общественик, търговец и производител, лечител от Кукуш. Баща е на Христо Станишев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1823 г. в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция), трето дете в семейството на Бина и Станиш Хаджихристов.[1]:22

Прякорът му идва от неговия буен характер още от дете – като се разсърдвал, налитал върху предизвикателя, независимо дали бил по-силен или по-слаб от него. Майка му викала: „Пак равеса като арапин. Гиди, арапино, гиди!“ От тези нейни думи неговите другари почнали да му викат Арап Нако. Прякорът му останал и като възрастен и дори придобил гражданско право, когато създал свое семейство: понеже той и известният общественик Нако Станишев (без роднински връзки помежду си) живеели в една махала (Варош-махлеси), в данъчните книги турските власти го вписали като Арап Нако.[1]:25–26

Арап Нако работи няколко занаята. Най-напред, тъй като бащиният му занаят – платнарството, запада след появата на американа, той се захваща с кожухарство и постига голямо умение и производителност. Търгува по панаирите в Сяр, Неврокоп, Одрин, Узунджово, Прилеп, Пирот, Ниш, Пловдив. Научава много кукушани на кожухарство, създава много добри майстори (като родовете Джофльовци и Хр. Николчовци). След 1860 г. се захваща с житарство и шарлаганджалък. Има маслобойна, в която прави шарлаган само от сусам. Изнася житни храни в Солун, но при едно спадане на житото губи целия си капитал и остава с борчове. Тогава се преселва в свой малък чифлик с воденица при село Планиница и за 6 години развива успешно разнообразно стопанство: маслобойна, брашно, едър и дребен добитък, черници, бубено семе, построява бубарници. Изплаща дълговете си, замогва се и се връща обратно в Кукуш. Започва отново житарство, но в голям мащаб, заедно със сестриния си син Гоце Тенчов, с Митре Колев и Георги Катранджиев. Губи и тримата обаче през 1883 г. – при едно пътуване, в което той не участва поради сватбата на сина си, те са убити.[1]:26–29

Като градски първенец Нако Станишев взима участие в борбите против гъркоманството в Кукуш и за българска просвета. Запазено е заявление от 8 юни 1858 г. до руския император с молба за помощ за основаване на централна българска гимназия в Кукуш, писано от Димитър Миладинов, под което е и неговия подпис.[2] При създаването на народното читалище през юли 1869 г. е сред първите дарители за читалищната каса.[3] Насърчава и жена си в подкрепата ѝ за бедните.[1]:32

От баща си наследява лечителски умения, цери болестите на зъби и венци и е много сръчен „зъбовадач“, с три вида клещи: за кътни зъби, за предни и за корените; по семейна традиция винаги лекува безплатно. Негови потомки са зъболекарките Цветана Станишева-Мирска (внучка) и Невена Н. Влахова (правнучка).[1]:24

Женен е за Султана Траянова. Имат 12 деца, най-малкото от които е Христо Станишев.[1]:25–26, 32

Умира през 1886 г. от апоплектичен удар, след като при споровете между униати и екзархисти за църквата „Свети Георги“, възобновена при епитропството на баща му, синът му Станиш и други градски първенци са арестувани по оплакване на униатите, разследвани и изпратени в Солун. Друга група кукушани (сред тях и зет му Иван Янов), отиват веднага в Солун, за да действат за освобождаването им. След като каймакаминът казва на Арап Нако, че и те са арестувани, той получава удар и умира.[1]:30

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Двата независими кукушки рода Станишеви, които в един момент се сливат.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
 
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Кавракирова
(около 1882 - 1971)
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Христо Станишев
(1884 - 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 - 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 - 1944)
 
Николай Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 - 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 - 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? - 1976)
 
Димитър Талев
(1898 - 1966)
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 83.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 126.
     Портал „Македония“         Портал „Македония