Димитър Г. Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Станишев.

Димитър Г. Станишев
български общественик
Роден
Подпис и печат на Димитър Станишев

Димитър (Мицо) Георгиев (Гоцев) Станишев е български просветен деец и общественик от XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Родителите му Георги Станишев и Дона Тютюнджиева са представители на два рода, активно участвали в национално-църковните борби в Кукуш.[1]

Народна песен от Кукуш

Помага на Александър Рачински, руския консул във Варна, който посещава Кукуш в края на 1858 и началото на 1859 година. Името на Мицо се споменава в народна песен, за чийто автор на текста се сочи Рачински.[2]

В средата на 60-те години е взаимен учител в кукушкото училище, като такъв го заварва Кузман Шапкарев при пристигането си в 1865 година.[3]

През 1869 година, когато се взема решение да се създаде народно читалище, Мицо Г. Станишев е сред първите дарители.[4]

Като общественик е един от тримата, които държат речи на тържествата в чест на новосъздадената Българска екзархия (1870 година), наред с Кузман Шапкарев – главен учител, и К. П. Груев – писар на общината.[5]

В следващите десетилетия участва в борбите за отстояване на църковните имоти на Кукушката българска православна община срещу униатите.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779 - 1852)
 
Бина
(1784 - 1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817 - 1906)
 
Георги Станишев
(1816 - 1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823 - 1886)
 
Султана Траянова
(1821 - 1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825 - 1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
Ката Шишкова
(1808 - 1899)
 
Иван Шишков
(1806 -  ?)
 
Костадин Станишев-Лянте
(1831 - 1870)
 
Вина Станишева
(1830 - 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852 - 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 - 1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860 - ?)
 
Иван Янов
(1853 - 1927)
 
София Влахова
(1845 - 1925)
 
Янаки Влахов
(1842 - 1923)
 
Христо Станишев
(1863 - 1952)
 
Евтимия Станишева
(1873 – 1936)
 
Рушка Шишкова
 
Дино Шишков
 
 
 
Тина
Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(? - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869 - 1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888 - 1921)
 
 
 
 
 
 
 
Мара Василева
(1895 - 1980)
 
Григор Василев
(1883 - 1942)
 
Никола Станишев
(1897 - 1980)
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
 
 
 
 
Станиш Дельохаджиев
(1893 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Весела Василева
(1919 - 1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917 - 2005)
 
Карл Огнянов
(1912 - 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  2. Народна песен. // Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ – София. I (1). 1924. с. 14.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 158.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 111.
  6. ДАА, фонд 246, опис 1, а.е.168, л.12 (на турски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония