Направо към съдържанието

Никола Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Янев.

Никола Янев
български журналист и писател
Никола Янев със сестрите си Божия и Велика. София, 1906 г. Фото Александър Владиков
Роден
Починал
6 юни 1921 г. (32 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Никола Иванов Янев (Янов) с псевдоним Мариус е български просветен деец, писател и журналист от Македония.[1]

Роден е на 14 август 1888 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Иван К. Янов – Здрапот (1853 – 1927) и Елена Арапнакова Станишева (1860 – ?). Негови сестри и братя са Божия (женена за Туше Делииванов), Райна, Велика (Лика), Георги, Ката и Тома.[2]

В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това учи славянска филология в Софийския университет. През 1909 г. печата за първи път във вестник „Балканска трибуна“. Развива просветна дейност в Кукушко. Работи като журналист. Сътрудничи на списанията „Наблюдател“, „Наш живот“, „Искра“, „Златорог“, на вестниците „Пряпорец“ и „Родина“. Известно време работи като редактор в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на лозенградска партизанска дружина и 1-ва рота на 3-та солунска дружина.[4] През 1914 г. редактира списание „Звено“. Той е многообещаващ белетрист, но умира в разцвета на младостта си. Между 1917 и 1920 г. е секретар на консулството в Женева.[5]

Умира в 1921 година.[6] През 1930 г. посмъртно е издадена неговата стихосбирка „Любов“ с предговор от Антон Страшимиров.

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 181.
  2. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
  5. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 673
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 281.