Искра (1911 – 1912)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Искра.
| „Искра“ | |
 1 декември 1911 година, книжка І | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | двуседмично списание |
| Начало | 1 декември 1911 година |
| Край | 15 септември 1912 година |
| Цена | 2 гроша златни, годишен абонамент 35 гроша |
| Издател | Георги Баждаров |
| Редактор | Борис Мончев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов, Кирил Пърличев |
| Език | български |
| Свързани вестници | „Истина“, „Право“, „Вести“, „Светлина“ |
| Искра в Общомедия | |
„Искра“ е двуседмично политическо и литературно списание, издавано в Солун от 1911 до 1912 година от дейци на бившия Съюз на българските конституционни клубове.
От списанието излизат 15 броя. Главен редактор е Георги Баждаров, а в редакцията влизат още Борис Мончев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов и Кирил Пърличев. Печатано е в печатницата на Коне Самарджиев.
„Искра“ критикува младотурската политика по националния въпрос. По време на парламентарните избори в началото на 1912 година редакцията на „Искра“, заедно с тези на „Вести“ и „Право“ се оформя като един от българските политически центрове. Трите редакции формират Централна избирателна комисия, която има задача да организира българското население на базата на единна платформа. В началото на февруари тази платформа е публикувана в „Искра“. Тя е в духа на програмите на двете разпуснати български политически партии и в нея се иска ново административно деление на национален принцип и създаване на изборни областни събрания. Дейците около трите редакции се ориентират към предизборен съюз с опозицията и трите издания критикуват младотурската политика като опасна за българските национални интереси и изобщо за националната идентичност на нетурските народи в империята. Платформата не успява да постигне единство на българските политически субекти – на нея се противопоставя групата около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“, както и туркофилската група около Панчо Дорев и вестник „Светлина“.[1]
Издаването на „Искра“ е преустановено в навечерието на Балканската война.[2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||
- ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 238.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 379.
