Право (1910 – 1913)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Право.
| „Право“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | всекидневник |
| Начало | 18 септември 1910 година |
| Край | 7 май 1913 година |
| Цена | 5 стотинки, годишен абонамент 75 гроша |
| Собственик | Никола Наумов |
| Редактор | Димитър Влахов К. Димитров Ангел Томов Димо Хаджидимов |
| Главен редактор | Никола Наумов, Тодор А. Каев |
| Език | български |
| Свързани вестници | „Искра“, „Истина“, „Вести“, „Светлина“ |
„Право“ с подзаглавие Ежедневен политико-обществен вестник е български всекидневен вестник, излизал в Солун от 1910 до 1913 година под редакцията на Никола Наумов (редактор-стопанин).
Отговорен редактор е Тодор А. Каев. Печата се в печатницата на Йордан Ярцев[1].
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 | 18 септември 1910 |
| II | 203, 300 | 19 юни 16 октомври 1911 |
| III | 439 – 721 | 3 ноември 1912 – 7 май 1913 |
Вестникът е орган на дейците около бившия Съюз на българските конституционни клубове и е наследник на „Отечество“. Според програмата му „Ще ратува преди всичко за постигането на пълно съгласие и единомислие между всички течения по най-важните и кардинални въпроси от политико-обществен и национално-културен характер“. Вестникът иска реформи в българското образование и доближаването му до живота и реформи в Екзархията. Отделите му са политически бюлетин, отзиви и бележки, хроника, из печата, книжнина, последен час, търговия и финанси, борси.
По време на парламентарните избори в началото на 1912 година редакцията на „Право“, заедно с тези на „Вести“ и списание „Искра“ се оформя като един от българските политически центрове. Трите редакции формират Централна избирателна комисия, която има задача да организира българското население на базата на единна платформа, която е в духа на програмите на двете разпуснати български политически партии и в нея се иска ново административно деление на национален принцип и създаване на изборни областни събрания. Дейците около трите редакции се ориентират към предизборен съюз с опозицията и трите издания критикуват младотурската политика като опасна за българските национални интереси и изобщо за националната идентичност на нетурските народи в империята. Платформата не успява да постигне единство на българските политически субекти - на нея се противопоставя групата около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“, както и туркофилската група около Панчо Дорев и вестник „Светлина“.[2]
През октомври 1910 година по време на обезоръжителната комисия отговорникът на „Право“ Коев е тормозен от властите.[3]
Последният му брой излиза на 7 май 1913 година. Спрян е от властите.[4] Общо излизат 721 броя.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора
- ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 238.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 168.
