Стоян Попсимеонов

Стоян Попсимеонов
	Стоян Попсимеонов
български общественик и революционер, деец на ВМОРО
Роден	14 октомври 1880 г. Велес, Османска империя
Починал	19 декември 1946 г. (66 г.) София, Народна република България
Учил в	Цариградска българска духовна семинария
Подпис
	Стоян Попсимеонов в Общомедия

Стоян Попсимеонов, Симеонов, или Симов (изписване до 1945 година: Стоянъ попъ Симеоновъ), е български учител, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Стоян Попсимеонов е роден на 14 октомври 1880 година във Велес, тогава в Османската империя. През 1902 година завършва българската духовна семинария в Цариград, а след това следва социални науки в Лозана, Швейцария. През 1905 година става учител в Одрин.

Включва се в революционната дейност на ВМОРО и в периода 1905-1907 година е член на окръжния революционен комитет на Одринския революционен окръг.^[1] В 1906/1907 година е учител в Одринската българска гимназия. След края на учебната година Екзархията е принудена от османските власти да го уволни заради подозрения в революционна дейност.^[2]

През 1908 – 1910 година е учител и училищен инспектор в Сяр и Солун, като продължава да работи за революционното дело. Участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за член на Централното бюро.^[3]

Занимава се и с журналистика, а от 1911 година участва в редактирането на списание „Искра“^[4] и вестник „Българин“, както на „Бюлгари“.^[5]

През 1912/1913 година е училищен инспектор в Солунската епархия.^[6]

След края на Балканската война се установява да живее в България. През 1923 година като делегат от Велешкото благотворително братство е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства^[7]. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[8] Умира в София на 19 декември 1946 година^[9].^[10]

Външни препратки

„Солунското съзаклятие“, книга от Стоян Попсимеонов издадена в София през 1921 г.
„Константин и Венизелос; I част: Двете Гърции“, книга от Стоян Попсимеонов издадена в София през 1918 г.
"Константин и Венизелос; II част: Свалянето на крал Константин от престола и тържеството на Венизелос", книга от Стоян Попсимеонов издадена в София през 1918 г.

Бележки


Писмо от Стоян Попсимеонов до Петър Андреев, 2 септември 1908 г.

↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 182.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 235.
↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
↑ ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 707, л. 2 – 3, 6 – 13
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 387.

[1] Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 182.

[История_235-2] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 235.

[3] Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.

[4] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.

[5] Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.

[6] ДАА-ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 707, л. 2 – 3, 6 – 13

[7] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.

[8] Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.

[9] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.

[10] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 387.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]