Петър Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Андреев
български геолог и революционер
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет

Петър Андреев с псевдоним Асен[1] е български геолог и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андреев е роден на 17 или 25 август 1879 година в Стара Загора, България. В 1898 година завършва гимназия в Сливен и естествена история в 1903 година в Софийския университет. В периода 1905 – 1907 година работи като учител в одринската гимназия „Д-р Петър Берон“, където става член на ВМОРО и е избран за секретар на окръжния комитет. Разкрит от турските власти бяга в България и работи като учител в родния си град, а после в Първа софийска гимназия. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

Работи като асистент по минералогия и петрография в минерало-петрографския институт на физико-математическия факултет на Софийския университет от 1 февруари 1909 до смъртта си.[3] Изпратен е да специализира във Виена през август 1912 година, но се завръща в България след обявената мобилизация. Зачислен е като подпоручик в 52-ри пехотен полк.[4]

Умира през Балканската война в сражението при Папаз тепе, край Одрин на 16 октомври 1912 година.[5][6]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Образуване на еруптивните скали“ (1900)
  • „Принос към петрографията на Сърнена гора“ (1903-1904)
Letter from Stoyan Popsimeonov to Petar Andreev 2 September 1908 01.jpg Letter from Stoyan Popsimeonov to Petar Andreev 2 September 1908 02.jpg
Писмо от Стоян Попсимеонов до Петър Андреев, 2 септември 1908 г.
  • „Еруптивните скали при с. Свидня“ (1908-1909)
  • „Принос към петрографското изучаване на триасовите седименти в Искърското дефиле“ (1909-1910)
  • „Бележки върху образуването на еруптивните скали“ (1910)
  • „Изветрянето на скалите“ (1911)
  • „Желязото и неговите руди“ (1912)
  • „Хематитът при с. Кремиковци“ (1913)[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11.
  2. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169
  3. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 17.
  4. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 34. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония