Велешко благотворително братство
| Велешко благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1902 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София, България |
| Езици | български |
Велешкото благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от региона на Велес, съществувала в българската столица София от началото на XX век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството е основано в началото на XX век в София. Първият му устав е приет на 2 юни 1902 година и е изменен допълнително на 13 декември 1931 година. Патронният му празник е 17 февруари или първият неделен ден на март – годишнина от смъртта на Райко Жинзифов.[1]
Делегат на Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година е Йордан Шурков.[2] През януари 1923 година делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО са Славейко Матов, Стоян Симеонов и Трайче Новоселец.[3]
На годишното си общо събрание от 21 декември 1924 година братството избира настоятелство в състав Иван Попйорданов (председател), Тодор Хаджистоянов (подпредседател), Александър Йорданов (секретар), Никола Пешев (секретар) и членове съветници Борис Йорданов, Христо Чочков, Димитър Атанасов Анатков. В контролната комисия са Янко Весов, Любомир Драндаров и Милан Бояджиев.[4] На 10 януари 1926 година е избрано настоятелство в състав Илия Ращанов (председател), Йордан Китев (подпредседател), Д. Ат. Ризов (секретар), Н. Пешов (касиер) и съветници Тр. Новоселец, Люб. Драндаров и Ал. Иванов.[5]
През 1936 година в управителното тяло на братството влизат Йордан Панчев, Михаил Шурков, Тодор Йорданов, Георги Попдимитров Гьорчев от Солун, Димитър Атанасов Ризов, Тодор Петров Богданов, Кирил Христов Соколов и Димитър Трайчев Кантарджиев. На 3 май 1938 година е избрано ново настоятелство в състав Иван Петров Йорданов (председател), Димитър Атанасов Ризов (подпредседател) Михаил Стоянов Шурков (секретар), Георги Димитров Попгьорчев (касиер), Никола Недялков Кръстев, Тодор Лазов Хаджистоянов и Иван Панов Кушев са съветници. В контролната комисия влизат Тодор Петров Богданов (председател), Кирил Христов Соколов и Илия Андреев Топчев са членове.[6]
Към 1941 година Иван Попйорданов е председател на братството.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 548.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (92). София, СМЕО, 8 януари 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 548 – 549.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
