Направо към съдържанието

Илия Ращанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Ращанов
български революционер
Илия Ращанов в Скопския затвор преди амнистията от април 1904 година
Роден
Починал
1945 г. (66 г.)
Учил вСофийски университет

Илия Йорданов Ращанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Илия Ращанов е роден на 29 октомври 1878 година[1] или в 1881 година[2] в град Велес, тогава в Османската империя. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В 1901 година завършва химия във Висшето училище в София. В 1901 – 1902 година преподава в Сярското българско педагогическо училище[4] и ръководи местния революционен комитет на ВМОРО. По-късно се мести в Скопие, където също през 1902 година е член на Скопския окръжен комитет на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, но е заловен от турските власти и е осъден на 101 години затвор в Куршумли хан и на остров Родос.[5] Според османските документи Илия Йордан Ращанов от град Велес е българин, православен, арестуван на 7 юни 1903 година, обвинен, че „присъединявайки се към българските бунтовници и преобличайки се, заминал и се скрил в скопското село Долно Сълне за започване на въоръжени бунтовнически действия и употреба на оръжие против жандармерията“. Осъден е на доживотен затвор. Лежи в Скопския затвор. Амнистиран е с общата амнистия от 12 април 1904 година.[6]

На 1 октомври 1904 година е назначен в Първа софийска мъжка гимназия и командирован в Софийския университет.[7] До 1908 година е асистент по химия в Софийския университет.[8]

Участва като делегат от Русенското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[9] На 10 януари 1926 година е избран за председател в настоятелство на Велешкото благотворително братство.[10]

През 1943 година изпраща телеграма до Илинденската организация, по повод честването на 40-годишнината от смъртта на Гоце Делчев, в която пише:

„ Поклон пред паметта на великия син на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно движение. Слава и чест на бунтарите мои другари – Димитър Гущанов, Наков, Лука поп Теофилов и плеяда революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите другари револ.[юционери].[11] “

Умира в София през 1945 година.[1][12]

Синът му, Стефан, в 1942 година завършва право в Софийския университет.[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  2. ↑ Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 28 януари 2016. Посетен на 25 януари 2016.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  4. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
  5. ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  6. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 197. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 67.
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 56.
  9. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  10. ↑ Хроника // Независима Македония IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 3.
  11. ↑ Поздравителни телеграми по случай Гоцевитѣ тържества // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 31.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 406.
  13. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1941— 1942
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Ращанов&oldid=12768759“.