Йордан Шурков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Шурков
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
1929 г. (51 г.)

Йордан (Юрдан) Ст. Шурков е български революционер, драматург и журналист, участник в македоно-одринското освободително движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес. По-късно отива да учи в Княжество България. Включва се, като ученик в Пловдив, в дейността на Македонския таен революционен комитет. Мести се в Солун. Убеден социалист, през 1897 година той започва да проповядва сред гимназистите от българската мъжка гимназия марксистки идеи. Там се среща със своя познат от пловдивския кръжок Слави Мерджанов, с когото формира групата на гемиджиите.[1] По-късно се присъединява към ВМОРО.

Открива книжарница във Велес и се занимава с издателска и писателска дейност. През лятото на 1903 година група революционни дейци от Велешка околия, в която главна роля играе Йордан Шурков, проектира план за убийството и на сръбския крал Александър Обренович, когото смятали за главен виновник за сръбската пропаганда в региона, но планът се проваля, поради убийството на краля от заговорници в Белград.

Емигрира в Русия, където участва в Януарската революция през 1905 година. Връща се в България и се включва в левицата на ВМОРО, като подкрепя санданистите. Пише статии за вестник „Камбана“.

„Постигнат блян“, 1926 г.

След Младотурската революция през 1908 година се връща в Османската империя и участва в дейността на Народната федеративна партия (българска секция). Шурков заедно с Ф. Байрактаров е делегат от Скопие на учредителния конгрес на партията, провел се през август 1909 година в Солун[2]. Първоначално е активен в Одринско, а после се мести в Македония. През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Шурков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[3]

По време на първата сръбска окупация 1912 – 1915 година, Шурков е доверено лице на сръбските власти, но предупреждава всички застрашени от арести българи, а след избухването на Първата световна война е сред ръководителите на съпротивата срещу сръбския режим и се включва в Комитета на дезертьорите.[4]

След Първата световна война Шурков е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Велешкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]

През 1919 година издава в Горна Джумая вестник „Македонска сълза“.[6] През 1921 година се установява да живее със семейството в Петрич, където се включва активно в обществено-културния живот на града.

Шурков се изявява като драматург и пише редица пиеси. Той е автор на следните произведения: „Постигнат блян“ (1926) – драма, „Към бунт“ – драма, „Отмъщение“ – драма, „Неразумна шега“ – трагедия.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 25.
  2. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  3. Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 60, 152.
  5. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 149.
  7. Шурковъ, Й. Постигнатъ блѣнъ. София, 1926.
     Портал „Македония“         Портал „Македония