Българин (1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Българин.

„Българин“
„Българинъ“
Balgarin 1912.jpg
Информация
Вид ежедневник

Начало 5 ноември 1912
Край 1 декември 1912
Цена на
печатно издание
5 стотинки, годишен абонамент 20 лева
Издател ВМОРО
Редактор Данаил Крапчев,
Иван Георгов,
Георги Кулишев,
Стоян Попсимеонов
Главен редактор Павел Шатев
Език български
Свързани вестници „Беломорец“

„Българин“ е български вестник, близък до идеите на ВМОРО, излизал през ноември и декември в окупирания от гръцката армия Солун по време на Балканската война.

Подзаглавието на „Българин“ е Политико-обществени вестник. От вестника излизат 22 броя. Редакцията на вестника се състои от Георги Баждаров, Георги Кулишев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов и Павел Шатев - отговорен редактор. От брой 8 в редакционния комитет е и Данаил Крапчев.[1] Печата се в печатницата на Коне Самарджиев.[2]

Вестникът защитава българския характер на Македония срещу сръбските и гръцките претенции. В брой 3 от 9 ноември 1912 година се казва:

Този въпрос за нас, българите, отдавна е решен. Населението в Македония е в болшинството си българско, тъй както в Стара Сърбия е сръбско, а в Епир, Тесалия и островите е гръцко. Българските земи в Европейска Турция са тези, в които напоследък се твореше българската история. Това са местата, където българите водят от двадесет години непрекъснато революционна борба. Това са местата, където действаше ВМОРО, а тя е организация българска.[3]

В брой 13 от 21 ноември вестникът продължава да доказва българския характер на ВМОРО и ролята ѝ за пропадането на Османската империя и се опитва да се противопоставя на денационализаторските действия на окупационните сръбска и гръцка армия:

Не е така въпросът обаче с българите: те са повече от всички християни в Македония, затова се чувствуваха силни, бореха се двадесет години, предизвикаха Мюрцщегските реформи, Ревелската реформена програма, младотурския преврат и най-после създадоха неудържимата ситуация, която доведе до настоящата война... Македонските българи впрочем не очакват благодарност от сърби и гърци, те искат поне да бъдат зачитани в окупираните области и да не бъдат оскърбявани.[4]

В брой 17 от 25 ноември се казва:

За цялостна и неразделна българска Македония ние твърдо държим. В противен случай ние бихме били изменници пред паметта на хилядите загинали борци в Македония, ние бихме били изменници пред целия български народ... Чуждото ние не желаем, но и своето не даваме. За сметка на нашето българско тяло друг не може да се увеличава. Това е желанието на всички българи.[5]

Последният брой на „Българин“ излиза на 1 декември 1912 година. В него излиза статията „Кои са гробарите на Балканския съюз“, в която сръбските и гръцките окупационни власти се обвиняват в грабителство в Македония и се предрича разпадът на Балканския съюз.[6] Същият ден редакцията е разграбена от 300 гръцки войници и вестникът е забранен.[7] Вестникът продължава с още два броя под заглавие „Нова България“.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
  2. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 116.
  3. Българинъ, брой 3, 9 ноември 1912, Солунъ.
  4. Българинъ, брой 13, 21 ноември 1912, Солунъ.
  5. Българинъ, брой 17, 25 ноември 1912, Солунъ.
  6. Българинъ, брой 22, 1 декември 1912, Солунъ.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 99 – 100.
  8. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
     Портал „Македония“         Портал „Македония