Серски панаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Серският панаир, наричан още Керван-панаир, е търговски панаир, провеждан в миналото в град Сяр, Егейска Македония.

Дати на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Серският панаир е откриван през февруари – според някои данни на 11, а според други – на 15 и продължава 22 дни.[1]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Според Васил Кънчов панаирът придобива известност през XVIII век.[2] През XIX век панаирът в Сяр е един от най-големите ежегодни панаири в Македония.

През 1845 година стойността на стоките на панаира възлиза на 603000 форинта, а през 1846 година – на 16000000 форинта. В следващите години тези цифри непрекъснато се увеличават.[3]

През 1851 година в съобщение в „Цариградски вестник“ се отбелязва:

Нека си представиме 2505 или 3000 дюкени, положени между Керван-хан и градски чаршии, вси украшени сос богати стоки и едно стечение от безчислений свет, който ся е собрал от разни градове и окрестни села и ще разумееме живото движение на серскиат панаир.[4]

Наемът на магазините по време на панаира достига до 4000 – 5000 пиастри.[5]

В 1860 година оборотът на Серския панаир са изчислява на 10 милиона пиастра, голямата част от които се формират от продажба на британски и австрийски стоки.[5] От местните стоки през този период най-голям пазар намира суровият памук от Серското поле и региона, както и гайтани от Тракия, шаяци от Ахъчелебийско, аби от Родопите, железарски изделия и други.[6]

Руският консул в Битоля, Михаил Хитрово, пише през 1861 година, че това е най-значимият панаир в Македония.[7] Две години по-късно австрийският вицеконсул в Битоля, Франц фон Зелнер, поставя Серския панаир на първо място по значение в Европейска Турция, следван от Узунджовския и Прилепския.[8]

През 1867 година на панаира широко са застъпени текстилни, стъкларски, железарски, манифактурни и други стоки от Швейцария, Англия, Австрия, Белгия и Франция.[9]

За Серския панаир възрожденският деец Стефан Салгънджиев пише следното в спомените си:

Трѣба да спомена, че на тоя ежегоденъ панаиръ сѫ се срѣщали източната промишленность съ западната за взаимна размѣна. На него при идвали търговци и промишленници не само отъ европейска и азиатска Турция, Грьция, Сърбия, България, Румѫния и Босна, но и отъ цѣла Австрия и Германия.

Най голѣма търговия на тоя панаиръ се извършвала съ аби, гайтани, шаеци, сурови кожи, сахтияни, памукъ, коприна, пашкули, тютюнъ и пр. и пр. донасяни за продань отъ Пловдивъ, Т.-Пазарджикъ, Карлово, Калоферъ, Сопотъ, Габрово, Трѣвна, Неврокопъ, Ахѫ-Челебийско, Дарѫ-дере, Прилѣпъ, Охридъ и другѫдѣ, освѣнъ памука и тютюни, които сѫ повечето Сѣрско и Драмско произведение.[10]

След 70-те години на XIX век поради подобрените транспортни връзки в Османската империя и поради други фактори икономическото значение на Сяр като център на панаирната търговия намалява. През 1891 година Георги Стрезов пише, че по това време панаирът прави оборот до 50000 турски лири.[11] В 1893 година Атанас Шопов констатира:

И днес още старите хора с възхищение си спомнюват ония богати и блажени времена, когато около Сяр се е събирал тежък панаир, на когото са дохождали важни търговци от далечни краища. Цяла Румелия и Албания са се снабдявали със стоки на Серския панаир. Ниш, София, Призрен, Битоля, Пловдив, Солун и пр. са дохождали веднъж в годината, на панаира, да се поклонят на Сяр. Сега обаче, от тоя знаменит Серски панаир и следи не са останали. Сега ония градове, които са се покланяли на Сяр, са се повдигнали в търговско и икономическо отношение, а Сяр е паднал.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 228, 230. Съществуват и сведения, че се е провеждал около Великден – Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. I (1851-1865), София 1994, с. 21, 25. Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 43.
  2. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. - в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 43.
  3. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.39-40.
  4. Цариградский вестник, № 29, 31 март 1851, Цит по: Извори за българската етнография, т. 1 - Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 228.
  5. а б Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 143.
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. - в: Избрани произведения. Том I., София 1970, с. 44-45. За значителната по обем търговия с памук в Сяр в началото на XIX век сравни и: Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 163-164.
  7. Хитрово, М. А. Поездка на Прилепскую ярмарку и в монастыри Св. Архангел и Тресковец
  8. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. I (1851-1865), София 1994, с. 284. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851-1865), Sofia 1994, p. 284.
  9. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.40.
  10. Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи", Пловдив, 1906, стр. 50
  11. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.48.
  12. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония