Недялко Колушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Недялко Колушев
български дипломат
Роден
Починал
16 април 1925 г. (54 г.)
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Подпис Signature of Nedyalko Kolushev.svg
Недялко Колушев в Общомедия

Недялко (Неделчо, Делчо) Николов Колушев или Маренин[1] е български учител, политик, дипломат и деец на македонското освободително движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1870 година в източнотракийския град Бунархисар.[2] Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1891 г. и история с докторат в университета в Гент, Белгия през 1895 г. Работи като учител в Солунската гимназия и по-късно е сред учредителите на Българското тайно революционно братство през 1897 г. В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[3]

През 1900 година се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Работи и като български дипломатически представител в Солун и Битоля. В 1902 година управлява българското консулство в Солун. В периода 1906–1914 година е български представител в столицата на Черна гора, Цетине: от 20 ноември 1906 до 31 юли 1907 година е управляващ легацията, от 31 юли 1906 до 1 ноември 1910 година е дипломатически агент, а от 1 ноември 1910 до 8 декември 1914 година е пълномощен министър.[4] Сключва устното споразумение с черногорския крал Никола I за участие в Балканската война. По време на Първата световна война е дипломатически представител в османската столица Цариград: от 8 декември 1914 до 21 ноември 1916 година е управляващ легацията, а от 21 ноември 1916 до 21 ноември 1918 година е пълномощен министър.[4]

Избран е за народен представител в 21 Обикновено народно събрание. Участва в списването на „Македонски преглед“ на Македонския научен институт[5]. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.[6]

Едната му дъщеря, Ана Колушева (1907 – 1997), е старши научен сътрудник и доктор на химическите науки.[7] Другата му дъщеря, д-р Марена Колушева (1905 – 1961), редом със своя съпруг Кочо Апостолов, служи като един от първообразите на главните герои в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 70
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 155.
  4. а б Български портал на знанието
  5. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.210.
  6. 89 години от кървавия атентат на БКП в църквата „Света Неделя”. // desebg.com. desebg.com, 2014. Посетен на 11 април 2015.
  7. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  8. А от тях ще остане само един роман на име „Тютюн“… 22 август 2016.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 01.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 02.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 03.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 04.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 05.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 06.jpg
Рапорт от д-р Недялко Колушев, български дипломатически агент в Цетине, до министъра на външните работи и на изповеданията генерал-майор Стефан Паприков за отзвука в Черна гора от провъзгласената независимост в България, 26 септември 1908 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония