Недялко Колушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Недялко Колушев
български дипломат
Роден
Починал
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Подпис Signature of Nedyalko Kolushev.svg
Недялко Колушев в Общомедия

Недялко (Неделчо, Делчо) Николов Колушев или Маренин[1] е български учител, политик, дипломат и деец на македонското освободително движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1870 година в източнотракийския град Бунархисар.[2] Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1891 г. и история с докторат в университета в Гент, Белгия през 1895 г. Работи като учител в Солунската гимназия и по-късно е сред учредителите на Българското тайно революционно братство през 1897 г. В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[3]

През 1900 година се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Работи и като български дипломатически представител в Солун и Битоля. В 1902 година управлява българското консулство в Солун. В периода 1906–1914 година е български представител в столицата на Черна гора, Цетине: от 20 ноември 1906 до 31 юли 1907 година е управляващ легацията, от 31 юли 1906 до 1 ноември 1910 година е дипломатически агент, а от 1 ноември 1910 до 8 декември 1914 година е пълномощен министър.[4] Сключва устното споразумение с черногорския крал Никола I за участие в Балканската война. По време на Първата световна война е дипломатически представител в османската столица Цариград: от 8 декември 1914 до 21 ноември 1916 година е управляващ легацията, а от 21 ноември 1916 до 21 ноември 1918 година е пълномощен министър.[4]

Избран е за народен представител в 21 Обикновено народно събрание. Участва в списването на „Македонски преглед“ на Македонския научен институт[5]. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.[6]

Едната му дъщеря, Ана Колушева (1907 – 1997), е старши научен сътрудник и доктор на химическите науки.[7] Другата му дъщеря, д-р Марена Колушева (1905 – 1961), редом със своя съпруг Кочо Апостолов, служи като един от първообразите на главните герои в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 70
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 155.
  4. а б Български портал на знанието
  5. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.210.
  6. 89 години от кървавия атентат на БКП в църквата „Света Неделя”. // desebg.com. desebg.com, 2014. Посетен на 11 април 2015.
  7. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  8. А от тях ще остане само един роман на име „Тютюн“… 22 август 2016.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 01.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 02.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 03.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 04.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 05.jpg Nedyalko Kolushev Cetinje Report 1908 - 06.jpg
Рапорт от д-р Недялко Колушев, български дипломатически агент в Цетине, до министъра на външните работи и на изповеданията генерал-майор Стефан Паприков за отзвука в Черна гора от провъзгласената независимост в България, 26 септември 1908 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония