Оризарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Пеония. За селото в дем Орестиада, вижте Ризия (дем Орестиада).

Оризарци
Ρύζια
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 10 m
Население (2001) 592 души

Ориза̀рци[1] (на гръцки: Ρύζια, Ризия, до 1926 година Ορύζαρτση, Оризарци[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 592 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 7 километра южно от град Боймица (Аксиуполи), в областта Боймия, по долното течение на река Вардар (Аксиос) след излизането ѝ от последия ѝ пролом Циганска клисура в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оризарци (Челтикъ) е село в Енидже-Вардарска каза с 380 жители българи.[3] В църквата „Успение Богородично“ в Оризарци има икони на Димитър Вангелов.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 488 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Оризарци (Челтик), 20 /III, 1 ч. от Бабакьово. Всичко 72 български къщи: 50 екзархийски и 12 патриаршистки. Последните станали гъркомане през миналата година. Поминъкът е земеделие и бубарство. Черквата притежава 3 погона ниви.[6]

По данни на Екзархията в 1910 година Оризарци е почти напълно чифлигарско село с 81 семейства, 452 жители българи (308 чифлигари) и две черкви.[7]

По време на Балканската война един човек от Оризарци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[9]

През 1926 години селото е прекръстено на Ризия.[10] В 1928 година Оризарци е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оризарци
  • Flag of Bulgaria.svg Велин Гонев (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[12]
  • Flag of Greece.svg Христос Карамаркос, гъркомански андартски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мичко Оризарски, български революционер от ВМОРО, за него е песента „Айде провикна се Мичко Оризарски / мъченик вардарски / станал комитин на стари години..“[13], подпомогнал настъплението на Първа отделна партизанска рота от МОО в Ениджевардарско[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ορύζαρτση -- Ρύζια
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.147.
  4. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 2018-06-23.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  6. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  7. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180 и 867.
  9. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  13. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.329
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.113
     Портал „Македония“         Портал „Македония