Оризарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в дем Пеония. За селото в дем Орестиада, вижте Ризия (дем Орестиада).

Оризарци
Ρύζια
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина10 m
Население389 души (2011 г.)
Телефонен код23430

Ориза̀рци[1] (на гръцки: Ρύζια, Ризия, до 1926 година Ορύζαρτση, Оризарци[2]), на турски Челтик, е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 7 километра южно от град Боймица (Аксиуполи), в областта Боймия, по долното течение на река Вардар (Аксиос) след излизането ѝ от последия ѝ пролом Циганска клисура в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманско население от Ениджевардаската каза от 1632-1633 година селото е отбелязано под името Челтюкчиян с 45 джизие ханета (домакинства).[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Оризарци (Челтикъ) е село в Енидже-Вардарска каза с 380 жители българи.[4] В църквата „Успение Богородично“ в Оризарци има икони на Димитър Вангелов.[5]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Челтик (Čeltik),[6] на картата на Кондоянис е отбелязано като Оризарци (Ορυζάρτσι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Оризарци (Οριζάρτσι) е село с 20 християнски семейства.[7]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 488 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Оризарци (Челтик), 20 /III, 1 ч. от Бабакьово. Всичко 72 български къщи: 50 екзархийски и 12 патриаршистки. Последните станали гъркомане през миналата година. Поминъкът е земеделие и бубарство. Черквата притежава 3 погона ниви.[9]

По данни на Екзархията в 1910 година Оризарци е почти напълно чифлигарско село с 81 семейства, 452 жители българи (308 чифлигари) и две черкви.[10]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Οριζάρτσι) има 120 екзархисти и 240 патриаршисти.[7][11]

Според Боривое Милоевич селото (Orizarci) има 80 къщи християни славяни.[7]

По време на Балканската война един човек от Оризарци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Оризарци или Цертик (Ορυζάρτσι ή Τσερτίκ) като село с 230 мъже и 230 жени.[7] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оризарци има 80 къщи славяни християни.[13] Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[14]

В 1926 години селото е прекръстено на Ризия.[15] В 1928 година Оризарци е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Оризарци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагачи[17] Καραγάτσια Фтелиес Φτελιές[18] местност на И от Оризарци, по десния бряг на Вардар[17]
Преброявания
  • 2001 година - 592 души
  • 2011 година - 389 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оризарци
  • Велин Гонев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[19]
  • Христо Карамарков, гъркомански андартски деец
  • Мичко Оризарски, български революционер от ВМОРО, за него е песента „Айде провикна се Мичко Оризарски / мъченик вардарски / станал комитин на стари години..“,[20] подпомогнал настъплението на Първа отделна партизанска рота от МОО в Ениджевардарско[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018 г.
  6. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 26 август 2019 г.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  10. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  11. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180 и 867.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  14. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 2010-03-23 
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
  20. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.329
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.