Направо към съдържанието

Вардино (дем Пеония)

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Вардино (община Демир Хисар).

Вардино
Λιμνότοπος
— село —
Гърция
40.9556° с. ш. 22.63° и. д.
Вардино
Централна Македония
40.9556° с. ш. 22.63° и. д.
Вардино
Кукушко
40.9556° с. ш. 22.63° и. д.
Вардино
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина23 m
Население57 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код23430

Вардино или Вардено (на гръцки: Λιμνότοπος, Лимнотопос, до 1927 година Βάρδενο, Вардено[1]) е село в Република Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Селото се намира на 40 m надморска височина, на около 7 km южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле, край пътя Солун - Скопие.[2][3]

Край Вардино е открито праисторическо селище.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вардино е изцяло българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вардино е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 13 домакинства, като жителите му са 70 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 60 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото население на Вардино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардино (Vardino) има 64 българи екзархисти.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. След войната жителите му се изселват. Гръцките власти заселват в селото няколко бежански семейства.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вардино (Вардино) има 5 къщи славяни християни и 7 цигани мохамедани.[9] В 1923 - 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт.[8] В същата 1927 година името на селото е сменено на Лимнотопос.[3]

Землището на селото е много плодородно. Населението традиционно произвежда много жито и памук.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 54[8] 79[8] 248[8] 224[8] 172[8] 205[8] 161[8] 146[8] 109 105 58 57
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  8. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)