Вардино (дем Пеония)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Вардино (община Демир Хисар).
| Вардино Λιμνότοπος | |
| — село — | |
  Вардино  Вардино  Вардино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 57 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61200 |
| Телефонен код | 23430 |
Вардино или Вардено (на гръцки: Λιμνότοπος, Лимнотопос, до 1927 година Βάρδενο, Вардено[1]) е село в Република Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 40 m надморска височина, на около 7 km южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле, край пътя Солун - Скопие.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Вардино е открито праисторическо селище.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Вардино е изцяло българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вардино е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 13 домакинства, като жителите му са 70 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 60 жители българи.[6]
В началото на XX век цялото население на Вардино е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардино (Vardino) има 64 българи екзархисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. След войната жителите му се изселват. Гръцките власти заселват в селото няколко бежански семейства.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вардино (Вардино) има 5 къщи славяни християни и 7 цигани мохамедани.[9] В 1923 - 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт.[8] В същата 1927 година името на селото е сменено на Лимнотопос.[3]
Землището на селото е много плодородно. Населението традиционно произвежда много жито и памук.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 54[8] | 79[8] | 248[8] | 224[8] | 172[8] | 205[8] | 161[8] | 146[8] | 109 | 105 | 58 | 57 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
