Казаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Казаново
Κοτύλη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Солунско поле
Надм. височина 71 m
Население 40 души (2001)

Казаново (на гръцки: Κοτύλη, Котили, до 1928 година катаревуса Καζάνοβον, Казановон, димотики Καζάνοβο, Казаново[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Кукуш с 40 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 8 километра югоизточно от град Ругуновец (Поликастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Казаново (Cazanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 1848 българи.[2]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[3]. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Казаново (Kazanovo) е село в Кукушка каза с 240 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Казаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.

В 1987 година църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Казаново, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Казаново
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Запрев (Запров, Вапров, 1884/1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 14 воденска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Колев (Кольов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Казански (Казановлия), български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καζάνοβον -- Κοτύλη
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 161 – 162.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 98-99.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 – ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 108 и 263.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 769.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 355.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
     Портал „Македония“         Портал „Македония