Казаново
| Казаново Κοτύλη | |
  Казаново  Казаново  Казаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 20 души (2021 г.) |
| Казаново в Общомедия | |
Казаново (на гръцки: Κοτύλη, Котили, до 1928 година Καζάνοβο, Казаново, катаревуса Καζάνοβον, Казановон[1]) е село в Гърция, дем Пеония, Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 90 m надморска височина, на около 8 km югоизточно от град Ругуновец (Поликастро).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Казаново (Cazanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 1848 българи.[4]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Казаново има 200 жители българи.[6]
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Казаново (Kazanovo) е село в Кукушка каза с 240 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Казаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Казаново (Казаново) има 25 къщи славяни християни.[9] Селото е запалено от гръцката армия през Междусъюзническата война и цялото му население бяга в България. След Първата световна война землището на селото е закупено от няколко семейства, които го превръщат в чифлик.[3]
В 1987 година църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Казаново, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[3] | 53[3] | 42[3] | 112[3] | 151[3] | 131[3] | 88[3] | 53[3] | 54 | 40 | 16 | 20 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Казаново
Вангел Делев Карталов – Казански (1860 – след 1943), български революционер- Гоце Запрев (Запров, Вапров, 1884/1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 14 воденска дружина[11]
- Йордан Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[12]
- Мицо Колев (Кольов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
- Яне Лисичин – Казански (Казановлия), български революционер, деец на ВМОРО
- Яно Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 95. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 161 – 162.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 – ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 11 май 2022. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108 и 263.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 355.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
