Тумба (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тумба.
| Тумба Τούμπα | |
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Тумба | |
  Тумба  Тумба  Тумба | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 38 m |
| Население | 628 души (2011 година) |
| Тумба в Общомедия | |
Ту̀мба[1] (на гръцки: Τούμπα) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името си селото дължи на древна гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – Тумбенска гробница I и Тумбенска гробница II.[2] В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година[2] от Дичо Зограф.[4]
В 1870-те години в Тумба е отворено българско училище, което единствено от боймишките български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.[5] Заслуга за това има[6][7] Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.[6] От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод Георги Пейков. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.[8]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Тумба (Tumba), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Тумба (Τούμπα), християнско село.[9]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички българи християни.[10]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.[11]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Тумба, 19 /III, 1 3ч. от Тошилово. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.[12] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Тумба има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.[13] В 1909 година властите арестуват бившия председател на конституционния клуб в Тумба Милче Трайчев.[14]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τούμπα) има 670 екзархисти.[9][15]
По време на Балканската война 2 души от Тумба се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] Селото е освободено от български чети начело с Ичко Димитров, като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев:
| „ | Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.[17] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (Τούμπα) като село с 278 мъже и 238 жени.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тумба има 45 къщи славяни християни.[18] Цялото му население се изселва в България, с изключение на две семейства, и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.[9] В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село Джелеп, 30 от малоазиатското Флогия и 3 от Фенеркьой (Фанари), Източна Тракия.[19]
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.[20]
До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.[2]
- Преброявания
- 2001 година - 936 жители
- 2011 година - 628 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Тумба
Атанас Кошничаров (1859 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Вангел Кехайов (1873 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Златан Христов Милушев (1896- ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в Белене[21]
- Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година[22]
- Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 4 рота на 15 щипска дружина[23]
- Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с Андон Терзиев край Църна река[24]
- Починали в Тумба
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 309
- ↑ а б в Η Τούμπα Σημερα. // Τούμπα Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι. // Promo.cross. Посетен на 23 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.
- ↑ а б Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 1.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 2.
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Сайт на Дем Ашиклар Архив на оригинала от 2008-08-02 в Wayback Machine..
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Петринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 681.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 165.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „