Трайко Гьотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Гьотов
български революционер

Роден
Починал
1941 (71 г.)
Трайко Гьотов в Общомедия

Трайко Минов Гьотов или Йотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Трайко Гьотов.

Гьотов е роден в кукушкото село Драгомирци, тогава в Османската империя, днес Вафиохори, Гърция. Влиза във ВМОРО. Четник е при Върбан Килифарски и Григор Тотев, а по-късно става самостоятелен войвода в родното му Кукушко. През Илинденско-Преображенското въстание участва в сраженията при селата Аматово и Постолар.[1] На 13 октомври четите на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.[2] След това води кукушките чети, през август в Арджанския гьол се стига до разрив между Трайко Гьотов и Гоце Нисторов и четата им се разделя на две, след което на 18 август четата на Нисторов води сражение при Аматовската станция.[3]

През 1912 година след началото на Балканската война Трайко Гьотов оглавява местна чета в помощ на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, предвождана от Тодор Александров[4].

Умира в 1941 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  2. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.142-143.
  3. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.345-348.
  4. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.109
  5. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 181
     Портал „Македония“         Портал „Македония