Гоце Нисторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гоце Нисторов
български революционер

Роден
Починал
1905 г. (35 г.)
Гоце Нисторов в Общомедия

Гоце Нисторов или Несторов с псевдоними Крецовски, Млади Павле[1] и малкия Павле[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Гоце Нисторов.

Нисторов е роден в кукушкото село Крецово, тогава в Османската империя, днес Хоригио, Гърция. Влиза във ВМОРО, покръстен от Михаил Апостолов. Четник е при Григор Тотев, по-късно десетар при Кръстьо Асенов, а след смъртта му по време на Илинденско-Преображенското въстание става самостоятелен войвода в Кукушко. На 12 септември четите на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници. Води няколко сражения.[3][4] През август в Арджанския гьол се стига до разрив между Трайко Гьотов и Гоце Нисторов и четата им се разделя на две, след което на 18 август четата на Нисторов води сражение при Аматовската гара.[5]

След въстанието заминава за България, където умира в 1905 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 67
  2. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.345-346.
  3. Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.140.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр. 351.
  5. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.345-348.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 120.
     Портал „Македония“         Портал „Македония