Смоквица

Смоквица
Смоквица
	Смоквица Смоквица
— село —
	Панорама на селото от селската църква
	Смоквица Координати: 41°15′33.84″ с. ш. 22°28′12″ и. д. / 41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Гевгели
Географска област	Боймия
Надм. височина	91 m
Население	263 души (2002)
Пощенски код	1489
	Смоквица в Общомедия

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.^[2]^[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.^[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.^[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос^[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други.^[10]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.^[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност	Всичко
македонци	263
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Смоквица

Алфред Джелъзов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[13]
Алфред Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[14]
Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
Антон Янев (1875 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Аргир Манасиев и 13 кукушка дружина^[15]
Аспарух Делиманов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов^[16]
Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето^[17]
Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО^[18]
Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО^[7]
Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО^[7]
Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО^[7]
Динко Хаджитанов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[13]
Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО^[7]
Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година^[19]
Константин Икономов (? - 1905), гръцки андарт
Коста Христов Попето (1862 – 1941), български революционер
Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО^[7]
Петко Янев (? - 1900), български революционер, четник на Ильо войвода
Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 и 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година^[20]
Тенчо Вацов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[13]
Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО^[7]
Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО^[21]
Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО^[7]
Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО^[7]
Христо Петков, български революционер

Починали в Смоквица

Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[22]
Петър Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[23]
Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[24]
Тома Левов (? – 1918), български просветен деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
↑ ^а ^б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 350 - 351.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
↑ ^а ^б ^в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 623.
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 396, л. 56
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46

[1] Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009

[Василиев_206-2] а ^б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.

[3] Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)

[5] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.

[Докторов.50-7] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.

[8] Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.

[9] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.

[10] Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 350 - 351.

[11] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)

[12] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.

[strumski.com-13] а ^б ^в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7

[14] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44

[15] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.

[16] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41

[17] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.

[18] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.

[19] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.

[20] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 623.

[Докторов.133-21] Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.

[22] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42

[23] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 396, л. 56

[24] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

“	Дава се настоящето свидѣтелство на поборника Петко Яневъ от село Гевгѣлия, Солунска Губерния, „Македония“, за което служи въ моята дружина въ времето на Руско-турската война въ 1877 и 1878 год. Въ това време постоянно извършвалъ възлаганите му дължности; дава му се настоящето свидѣтелство за да послужи гдѣто му трѣбва, удостовѣрявамъ съ печата ми. 13 Януарий 1882 год. Воевода Илия Марковъ г. Кюстендилъ	”

“	Долуподписаните кюстендилски жители свидетелствуваме за Мария Петкова, родом от с. Смоквица, Гевгелийска околия, Солунски окръг, Македония, заселена от 1878 год. в гр. Кюстендил, на възраст 70 год., българка, источноправославна и е честна жена, какво тя е законна съпруга на поборник-опълченеца Петко Янев, тоже от същото село, който се помина през месец Октомврий 1900 год., и след смъртта си не остави на горепоменатата си съпруга Мария в наследство никакви движими и недвижими имоти, а просто я остави на улицата, която се скита на стари години по чуждите къщи и попреминала възраст, неспособна за физическа работа. 7 ноември 1903 г. Свидетели: Кюстендилъ В. Д. Богданцалиев С. х. Колев В. Златанов Арх. З. п. Петров Гл. Ив. Богданцалиев	”