Смоквица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смоквица
Смоквица
— село —
Панорама на селото от селската църква
Панорама на селото от селската църква
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 91 m
Население 263[1] души (2002)
Пощенски код 1489
Смоквица в Общомедия

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Българското училище в Смоквица по време на Първата световна война, 1916 година
Смоквица в 1931 година

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 – 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други.[10]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Според преброяването от 2002 година в селото има 263 жители.

Националност Всичко
македонци 263
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Коста Христов Попето
Родени в Смоквица
  • Flag of Bulgaria.svg Алфред Джелъзов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Алфред Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Ангел Динев (1891 – 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Аспарух Делиманов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of North Macedonia.svg Владимир Картов (1935 – 1989), историк от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Янев (1874 – 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Динко Хаджитанов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аладжайков – Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 – 1912 година[18]
  • Flag of Greece.svg Константин Икономов (? - 1905), гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Попето (1862 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 – 1857 година и в Кюфт фаши (1857 – 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Тенчо Вацов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Левов (? – 1918), български просветен деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Официален сайт на Община Гевгели“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен 20 май 2009 
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.350-351.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  13. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  18. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.623.
  20. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 396, л. 56
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46
     Портал „Македония“         Портал „Македония