Смоквица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смоквица
Смоквица
— село —
Смоквица в 1931 г.
Смоквица в 1931 г.
Macedonia relief location map.jpg
41.2594° с. ш. 22.47° и. д.
Смоквица
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 91 m
Население (2002) 263[1] души
Пощенски код 1489
Смоквица в Общомедия

Смоквица (на македонска литературна норма: Смоквица) е село в община Гевгели, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар. Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Смоквица е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната около 1830 година и обновена в 1906 от Андон Китанов.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смокфиса (Smokphissa), Воденска епархия, живеят 510 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смоквица (Smokvitza) е посочено като село с 80 домакинства и 380 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоквица има 560 жители, всички българи християни.[6]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] В учебната 1897 - 1898 година революционерът Аргир Манасиев преподава в българското училище в Смоквица, за да отвори в селото канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Според Манасиев „цялото село е организирано; то бе чисто българско“.[8] През 1903 година следствие на афера са арестувани Ичо Картов, Атанас Праматаров, Мице Мальов, Христо Дебников (член на Гевгелийския окръжен революционен комитет през 1911-1912 година с псевдоним Елимбос[9]), Андон Самарджиев, Иван Павлев, Христо Зубчев, Христо Аладжайков, Петко Кавазов, Илия Гьоргев и други[10].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Смоквица (Smokvitza) има 624 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Смоквица се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Коста Христов Попето
Родени в Смоквица
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Ангел Динев (1891 - 1952), деец на ВМОРО, ВМРО (обединена) и по-късно комунист, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Ат. Г. Бакалов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, надничар, II клас, четата на Коста Попето[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов Аладжайков, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, основно образование, 1 отделна партизанска рота, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
  • Flag of Macedonia.svg Владимир Картов (1935 - 1989), историк от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Бакалов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Делиманов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Янев (1874 - 1904), български революционер, баща му Яно Папуцчиев и брат му, учителят Андон Янев също са дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Праматаров, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аладжайков - Райтер, български революционер от ВМОРО, член на Гевгелийския околийски революционен комитет през 1911 - 1912 година[15]
  • Flag of Greece.svg Константин Икономов, гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Попето (1862 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петко и Мицо Гавазови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Стойков, учител в родното си село между 1851 - 1857 година и в Кюфт фаши (1857 - 1861), където е ръкоположен за свещеник през 1861 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Аладжайков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Делиманов, български революционер, деец ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Джалъзов и синът му Алфред, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Оджов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Петков, български революционер
Починали в Смоквица
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дуков Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Тодоров Гъджев (Цанев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170-171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 353.
  9. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.350-351.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  15. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.623.
  17. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 314, л. 54; оп. 3, а.е. 16, л. 42
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 11; а.е. 12, л. 46


Населени места в Община Гевгели Flag of Gevgelija.png
Гевгели | Богородица | Габрово | Давидово | Кованец | Конско | Милетково | Миравци | Моин | Мързенци | Негорци | Ново Конско | Петрово | Пърдейци | Серменин | Смоквица | Хума
     Портал „Македония“         Портал „Македония