Спиро Карасулски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМОРО. За участника в Кресненско-Разложкото въстание вижте Спиро Иванов.

Спиро Карасулски
български революционер

Роден
Починал
1929 г. (60 г.)

Спиро Иванов, известен като Карасулски, е български революционер, харамия и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1869 година в Карасуле, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев, и изпълнява терористични поръчения от Централния комитет.[1]

След като извършват няколко убийства над шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Иванчо Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и Гоно Балабанов от Сехово и Павел Граматиков от Кониково,[2] Стойко от Карасуле, Лазар Делев от Ореховица, Гого Киров и Хаджията от Мутулово и Кольо Мъжкото от Богородица.За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците зулумаджии в района.[3][4]

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.[5]

През Балканската война в 1912 година Спиро Карасулские доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Лазар Делев, част от Сборната партизанска рота на МОО.[6]

Към 1918 година се установява в България.[7] Живее в мизерия и през 1929 година се самоубива в София[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 54, ISBN 9549514560
  2. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56-57, ISBN 9549514560
  3. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 21.
  5. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 57, ISBN 9549514560
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  8. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.116.
     Портал „Македония“         Портал „Македония