Гоно Азъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гоно Азъров
български революционер

Роден
1876 или 1892
Гоно Азъров в Общомедия

Гоно Петров Азъров (Хазяров) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гоно Азъров е роден през 1876 или 1892 година в град Гумендже, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и става четник при Димитър Робков[1]. В началото на 1912 година е в четата на Ичко Димитров, която обикаля в Кожух и Паяк планина[2]. Четата е въоръжена от върховистите около Константин Дзеков.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение последователно в четите на Иван Пальошев и Ичко Димитров. По-късно е включен в първа рота на Дванадесета лозенградска дружина и в първа рота на Тринадесета кукушка дружина.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, 1931, бр.31, стр.5
  2. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14-15 и 754.
     Портал „Македония“         Портал „Македония