Гоно Азъров
| Гоно Азъров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Азъров |
| Гоно Азъров в Общомедия | |
Гоно Петров Азъров[1] или Хазяров[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гоно Азъров е роден през 1876 или 1882 година в град Гумендже, тогава в Османската империя. Брат му Димитър Азъров също е деец на ВМОРО. Присъединява се към ВМОРО и става четник при Димитър Робков.[1] В началото на 1912 година е в четата на Ичко Димитров, която обикаля в Кожух и Паяк планина[3]. Четата е въоръжена от върховистите около Константин Дзеков.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение последователно в четите на Иван Пальошев и Ичко Димитров. По-късно е включен в първа рота на Дванадесета лозенградска дружина и в първа рота на Тринадесета кукушка дружина.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Гоно Азъровъ // Илюстрация Илиндень 1 (31). Илинденска организация, Юний 1931. с. 5.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14-15 и 754.
