Кариоти

Кариотите (на гръцки: Καρυώτες) са гръкоезична етнографска група.

Към началото на ХХ век наброяват около 4000 души. Езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български.

Първоначално населяват села в околностите на Каваклии (днес Тополовград) и Къзъл агач (днес Елхово), в района на Странджа и Сакар, а по-късно и в селата Таптък (днес Кипра), Кара Хюсеин (Чернево), Козлуджа (Суворово). След спогодбата Калфов-Политис от 1924 година са изселени в Енидже Вардар, а по-незначителни групи - в Гюмюрджина, Солун и Крит, и са частично обезщетени от страна на Гърция във формата на пари и облигации. Завареното население ги нарича „бугареши“.

Поселение

След Руско-турската война от 1828-1829 година Кариотите се преселват от Голям Боялък (Шарково) и Малък Боялък (Малко Шарково), Къзълагачко (Елховско), Голям Манастир и Малък Манастир, Каваклийско (Тополовградско). През XIX век под натиск от страна на Цариградската патриаршия започват да се гърчеят, а през 1904 година за тях работи гръцко основно училище, в което преподават двама учители, една учителка и учат около 200 деца, издържани от патриаршията. През 1906 година около 100 семейства доброволно заминават и се установяват в Гърция, а гръцката въоръжена пропаганда в Македония прави опит да ги привлече на своя страна и да създаде селски чети от кариоти.

Етнографски бележки

Предполага се, че названието Кариоти произлиза от гръцкото име на село Козлуджа (Караис), като така са наричани от хората от съседните им села.

Константин Иречек в своите „Пътувания по България“ описва кариотите така:

„

Носията на кариотите е съвършено българска, с калпака заедно. Мъжете не знаят всички български, но има и жени, които знаят. Пеенето на песни с чужди примесици, напр. с български рефрени, като „вакла Яне!“, показва, че тези гърци отчасти са само погърчени българи; в Кавакли, сега съвършено гръцки, една махала и до днес се нарича Булгар махала. Според топографичната номенклатура, която с малки изключения е съвършено турска, може да се съди, че християнското население и тук е от по-нов произход.

“

Литература

Ангелов, Анастас, „КИПРА - СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО“, Издателство LiterNet, 2003 г.
Етнографски проучвания на България, „Кариоти“, БАН, 1989 г.

Външни препратки

Изпълнение на „Богданово хоро“ или „Богданос“