Направо към съдържанието

Тополовград

(пренасочване от Кавакли)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

Тополовград
      
Герб
Панорамен изглед на Тополовград откъм планината Сакар
Панорамен изглед на Тополовград откъм планината Сакар
България
42.0845° с. ш. 26.3409° и. д.
Тополовград
Област Хасково
42.0845° с. ш. 26.3409° и. д.
Тополовград
Тополовград
42.0845° с. ш. 26.3409° и. д.
Тополовград
Общи данни
Население4781 души[1] (15 март 2024 г.)
49,4 души/km²
Землище96,815 km²
Надм. височина311 m
Пощ. код6560
Тел. код0470
МПС кодХ
ЕКАТТЕ72761
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ИТН; 2011)
Адрес на общината
пл. „Освобождение“ № 1
тел.: 0470/5-21-40
Уебсайтtopolovgrad.bg
Тополовград в Общомедия

Топо̀ловград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково, в близост до Елхово. Градът е административен център на община Тополовград. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 4781 души по настоящ адрес и 5327 души по постоянен адрес.

Площад „Освобождение“
ул. „България“

Тополовград е разположен на северния склон на Сакар планина. Намира се на 26 km от Елхово, на 54 km от Ямбол и на 87 km от областния център Хасково.

Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/1493 г., където е посочено селище под името Кавъклу с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II, като в него са живеели 104 християнски семейства. През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX в. каваклийският район става арена на кърджалийски набези. По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица“.

През Късното Възраждане и след Освобождението

[редактиране | редактиране на кода]

От средата на XIX в. районът отново е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраства и оформя като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славят и като добри винари. Всяка година в Кавакли се провежда голям есенен панаир за земеделски стоки и добитък. През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на кантон (околия) в Сливенския департамент (окръг). По онова време градът е разделен на 3 махали – Горна, Беширска и Булгария (дн. „Свети Георги“). Още от първите години след Освобождението между местните кариоти, които били основната част от населението на града, и българите започва конфликт, в който Кавакли си спечелва славата на един от бастионите на елинизма в България. Междувременно започва по-осезателното благоустрояване на града и развитието му като център на Сакарския регион.

Традиционна женска кариотска носия

На 1 февруари 1880 г. е създадено околийско съдилище, на 1 август същата година е открита пощенска станция, а през следващата 1881 г. са прекарани телеграфна и телефонна линии. През декември 1882 г., при връщането си от Цариград главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди посещава Кавакли и е посрещнат изключително тържествено.

През май 1901 г. Каваклийска околия е разформирована и по-голямата част от селата, заедно с града, са включени в състава на Къзълагачката (Елховска) околия. През 1906 г., и особено в навечерието на Балканската война (1911), започва постепенното изселване на кариотското население от града в Гърция, а след края на Междусъюзническата война в града пристигат първите македонски и тракийски бежанци.

След края на Първата световна война (1919) и подписването на Спогодбата Моллов - Кафандарис (1923) народностният облик на Кавакли се променя изцяло – всички кариоти се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето по-късно излязло и прозвището „камилари“ на каваклийци, с което станали известни в района.

Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград, и заедно с Елховска околия, е включен в състава на Бургаска област. В годините след идването на българските бежанци от Тракия и Македония градът и околните села се оформят постепенно като типичен тютюнопроизводителен район, много семейства били заети също така и в животновъдството и лозарството.

През втората половина на 1930-те години градът започнал постепенно да се благоустроява. През 1935 г. започва да се изгражда градската градина, следващата 1936 г. приключва строежът на халите, поставено е улично осветление. През 1938 г. започва изграждането на ново училище, възстановен е съдът, а в началото на 1939 г. – и данъчното управление. По онова време в града действат 3 църкви, а през 1936 г. е завършена новата сграда на черквата „Света Богородица“.

През зимата на 1939 г. Тополовград е посетен от цар Борис III. Няколко дни след 9 септември 1944 г. през Тополовград минава съветска военна част, командвана от полковник Александър Сергиенко, в чест на която е организиран голям митинг. През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски, а по-късно на Старозагорски окръг. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е става център на община в Ямболски окръг. По-късно общината е прехвърлена в Област Хасково.

В началото на 1950-те години в града започва мащабно строителство и работа по благоустрояването му – през 1952 г. е построена болница, ново читалище „Сталин“ (преименувано по-късно на „Димитър Благоев“), през 1954 г. градът е електрифициран, през 1953 започва изграждането на водопровод. През 1962 г. е създадена автобаза, а на следващата 1963 г. започват да се строят първите блокове в града. Заради индустриализацията на града отглеждането на камили замира.

През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти. През 1960-те години в Тополовград почват да се заселват цигани, които изграждат домове в долния край на града и махалата „Свети Илия“. През 1973 г. в Тополовград е открито предприятието „Мрамор и гранит“. Независимо от това обаче през 1970-те и особено през 1980-те години много хора от района и града, особено младите, започват да се изселват в по-големите градове Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково и др. Този процес продължава.

Население и религия

[редактиране | редактиране на кода]

Тополовград е център на слабо населен район. Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. Слабо ефективни са опитите през 1970-те и 1980-те години за превръщане на Странджа-Сакар в „Република на младостта“. След периода на социализма започва постоянно намаляване на населението и в началото на XXI век броят му спада под нивото на 1934 г.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19346422
19466668
19566958
19656620
19757218
19857434
19927386
20016703
20115588
20214622

Етническият състав включва 5013 българи и 369 цигани.[2]

Над 98 % от населението на община Тополовград изповядва източноправославното християнство. Тополовград е център на архиерейско наместничество към Сливенска епархия. В града действат пет православни църкви.

Тополовград се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на общината през годините на социализма в града не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира тютюнопреработващо предприятие от структурата на „Булгартабак холдинг“ АД (което е наследник на съществувалата до края на 1940-те години кооперация „Каваклийска яка“), приватизирано в края на 2004 г. и неработещо.

В Тополовград е централата на мина „Устрем“ (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти – „Медикотехника“.

На територията на Община Тополовград работят 7 общопрактикуващи лекари, като 4 от тях са в Тополовград. Специализираната медицинска помощ е съсредоточена в града и се осъществява от 7 специализирани медицински практики.

  • Многопрофилна болница за активно лечение „Тополовград“ ЕООД – болницата е единственото такова лечебно заведение на територията на общината. Разполага с 64 легла и извършва болнично лечение по основните и профилни специалности, за които е получила разрешение и акредитация в: вътрешно отделение; неврологично отделение; детско отделение. Лечебното заведение разполага с клинична лаборатория и рентген.
  • Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, Хасково
  • Филиал на Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, Хасково
  • Център за социална рехабилитация и интеграция – осъществява комплекс от социални услуги, предоставяни в общността, свързани с извършване на образователно и професионално обучение на зрително затруднени лица, социално-правни консултации, ориентиране и мобилност; байлова грамотност; полезни умения и компютърна грамотност. Видът на предоставените социални услуги зависи от желанието на ползвателя и процента намалена работоспособност. За формиране на нагласи за пълноценност на хората в неравностойно социално положение от 2008 година в ЦСРИ функционира услугата „Психологична рехабилитация“.

На територията на община Тополовград има 5 частни аптеки за лекарствени средства, медико-санитарни материали и консумативи, 4 от които са в Тополовград.

Българска кариотска народна носия от Тополовград (Кавакли).

Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри. От 2007 г. вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. През 2010 г. се състои 15-о юбилейно издание на фестивала с участието на групи от Северна Македония, Гърция, Молдова, Сърбия и Турция.

В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха. Музейната сбирка разполага с над 6000 експоната. Музеят няма работно време и упътване към туристите.

Най-голямото читалище в Община Тополовград е „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Съвместно с Министерството на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, както и традиционен събор на народното творчество „Света Троица“, включен в Националния културен календар. Работи по 2 проекта по Програмата за развитие на ООН – „Дар от лозата“ и „Зелена академия“.

Читалище „Св. св. Кирил и Методий-1894“

Читалището разполага с библиотека с библиотечен фонд над 40 000 тома. В читалището работят художествените състави: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци „Луди млади“, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни „Авролева“ и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди. Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с изложбена зала, в която са представени над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. Заедно с отдел „Култура“ организира празника на Тополовград, който се провежда на 24 май. Осъществява се културен обмен с градовете Лариса и Куфаля.

Храм „Света Богородица“ в Тополовград

Главният храм е църквата „Света Богородица“, строежът ѝ е завършен през 1937 г. Стенописите в църквата са забележителен образец на съвременното българско православно изкуство. Първите от тях са изпълнени тогава от предстоятеля на храма свещеноиконом Яни Попхристов, а в 1975 – 1981 г. цялата църква е освежена и зографисана от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград.

Друг по-значим храм е старата българска църква „Свети Великомъченик Георги“, осветен на 22.05.2011 г., чието име носи днес околният квартал, наричан в миналото „Булгария махла“.

На около 15 км от Тополовград, до село Устрем, се намира известният Устремски манастир „Света Троица“. Предполага се, че е основан по време на Второто българско царство, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.

В близост до манастира „Св. Троица“ има пещера, наричана Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Кольо са помогнали и настояли за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в.

Православният храм „Света Петка“ Архив на оригинала от 2012-04-10 в Wayback Machine. е разположен в живописна местност на 1 км североизточно от гр. Тополовград. Възстановяването на храма започва през 1999 г., след като в средата на XX век е разрушен до основи.

Храм на Слънцето „Палеокастро“
„Благославящият Христос“
  • Сакар планина, връх Вишеград
  • Палеокастро – колосален храм на Слънцето. Представлява забити ветрилообразно група скали в продължение на 1,5 км. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките.
  • Долмени – най-известният е при село Хлябово, до който е изградена екопътека.
  • Устремски манастир
    Света Троица
  • „Благославящият Христос“ е първият каменен монумент на Божия син в България и 4-ти сред по-известните в света (след тези в Рио де Жанейро, Куско и Полша). Такава статуя е новост за православието, макар в католическите страни да е стара традиция. Направен е от бял врачански мрамор, висок е 3,1 м и тежи три тона, поставен е върху гранитен постамент от 80 см. Фигурата е завършена след 1 година работа на 30 януари 2011 г. и на 30 март е монтирана в центъра на града на пл. „България“, пред централната градска църква „Света Богородица“, на старата автогара, където се разделят пътищата за Хасково, Стара Загора и Бургас. На 20 май 2011 г. сливенският митрополит Иоаникий освещава статуята на Спасителя, по негов съвет тя гледа на изток към центъра на Тополовград и Турция, но се вижда и от тези, които преминават покрай нея транзитно през града. Идеята и средствата в размер на 15 000 лв. са на Мара Пулева – делова жена, която от години живее на Запад и е бивша тополовградска ученичка, родом от село Голям манастир. Създаден е от местния скулптор Христо Дюлгеров и каменоделеца Петко Янчев. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди.
  • За Тополовград кинорежисьорът Михаил Мелтев създава в 2012 г. документалния филм „Вляво от пътя Лондон-Kалкута“ Архив на оригинала от 2012-12-07 в Wayback Machine..
Покрайнините на Тополовград на фона на Манастирските възвишения

Традиционни културни празници в общината са:

  • Индже войвода (ок. 1755 – 1821 г.) – войвода на чета в Сакар и Странджа.
  • Кара Кольо /Кара Никола Омарчалията/ (? – 1821 г.) – байрактар на Индже войвода, знаменит из равнините на юг от Стара планина. Пътят между Сакар и Бакаджиците се нарича „Караколювият път“.
  • Димитър К. Авлидис (Авлодис), 22-годишен – македоно-одрински опълченец, учител, 3 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[3]
  • Илия Ангелов – пунктов ръководител на ВМОРО в Кавакли, доставял оръжие и снаряжение за Одринско.[4]
  • Станко Разбойников (1846, Мустафа паша /Свиленград/ – 1889, Кавакли /Тополовград/) – възрожденец
  • Димитър Диков – свещеник в Кавакли /Тополовград/ от 1868 до 1906 г., възрожденец, учител, преводач
  • Антон Малашевски – български революционер, деец на ВМРО[5]
  • Гайте Дзоваропулос (1882 – 1949) – гръцки андарт.
  • Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης) – гръцки андарт[6]
  • Николаос Сянидис – гръцки политик, кмет на Кавакли.
  • Христо Сянидис (1911 – 1994) – гръцки политик.
  • Александър Цветков (1914 – 1990) – шахматист, шампион на България рекордните 6 пъти.
  • Тодор Георгиев Майсторов (1917 – 1977) – народен учител и будител, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
  • Делко Караделков – председател на Съюза на българските журналисти до 1976 г.
  • Христо Карастоянов (1950 – 2024) – писател.
  • Михаил Мелтев (1954) – кинорежисьор, актьор, професор, директор на БНТ, председател на Съюза на българските филмови дейци, роден и отраснал в Тополовград.
  • Таня Боева (1973) – известна поп и попфолк певица, награждавана на „Златният Орфей“ и други фестивали.
  • Крум Крумов – филолог и писател.
  • Здравка Зафирова Шмит – съвременна българска поетеса и писателка („Изповеди“, „Срещу вятъра“, „Полет на духа“), родена и израснала в Тополовград, живее в Германия.
Църквата „Света Богородица“
Устремският манастир „Света Троица“
Изглед от Тополовград и Манастирските възвишения
Изглед към града от Сакар планина
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  4. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 394.
  5. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 20.
  6. Σφέτας, Σπυρίδων. Ο ελληνισμός της Ανατολικής Ρωμυλίας και η στάση του έναντι της Μακεδονίας (1879 – 1906) // Yauna Takabara. Посетен на 31 октомври 2013 г. (на гръцки)