Михаил Мелтев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Мелтев
Роден
17 февруари 1954 г. (1954-02-17) (65 г.)
Страница в IMDb

Михаил Босилков Мелтев е български актьор, сценарист, режисьор, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Тополовград на 17 февруари 1954 г. Завършва в 1973 английската гимназия в Пловдив и в 1980 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура. Бил е кинорежисьор и режисьор-постановчик в Студия за игрални филми „Бояна“ (1980-1991).

Преподава кинорежисура и ТВ продуцентство в Нов български университет от 1996 г., кино и ТВ режисура в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград (1992-2001), мениджмънт в електронните медии в УНСС, София (1998-1999), Мениджмънт в екранните изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (2001), Продуцентство и мениджмънт в електронните медии в СУ „Климент Охридски“ (2000-2006). Доцент 1998 г. Доктор 2006 г. Професор 2012 г. Ръководител на департамент Масови комуникации в НБУ (от 2009 г.).

Два мандата председател на Съюза на българските филмови дейци (2000-2004). Председател на УС на „Филмаутор“ 2011. Изпълнителен директор на Българската национална телевизия (1993-1994). През 1999 издава книгата „Телевизионен продуцент“.

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор:
игрални:

  • Чуй звездите (2003) – голямата награда „Златен Витяз” на Международния кинофорум „Златен Витяз” – Липецк, Русия 2009
  • Търси се екстрасенс (2002) – награда на факултета по журналистика “Горчивата чаша” на Фестивала на българския игрален филм “Златна роза” – Варна
  • Бързо, акуратно, окончателно (1990) – специалната награда на журито 1991 от Фестивала на ТВ игралното кино "Умбрияфикшън-91" – Перуджа, Италия
  • Неоновото мече (1982)
  • Край на тракта (1977)

документални:

  • Приказки от Балканите (2015)
  • В ляво от пътя Лондон-калкута (2011)
  • Г-н Гладстон и българите (2010) – награда на Българска национална филмотека на Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” – Пловдив 2010
  • След заседанието (1987)
  • Диалог (1987)
  • Сакарци (1986) – Голямата награда "Южна пролет" в Хасково, диплом от Пловдив '87
  • С мерак (1984)
  • Два вторника в Кремиковци" (1979)- диплом на Фестивала на документално и късометражно кино – Лайпциг, Германия
  • Режисура и ТВ адаптации: "А на заранта те се събудиха" по В. Шукшин, "Жаби" по Аристофан и др. Като сценарист:
  • Чуй звездите (2003)

Като актьор:

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – Фестивал на документално и късометражно кино – Лайпциг, Германия – диплом за филма "Два вторника в Кремиковци"
  • 1986 – Фестивал за дебютни творби на млади автори "Южна пролет" – Голямата награда за дебют "Южна пролет" за филма "Сакарци"
  • 1987 – Фестивал на късометражно и документално кино – Пловдив, диплом за филма "Сакарци"
  • 1991 – Фестивал на ТВ игралното кино "Умбрияфикшън-91" – Перуджа, Италия – специалната награда на журито за филма "Бързо, акуратно, окончателно"
  • 2002 – Фестивал на българския игрален филм “Златна роза” – Варна – Награда на факултета по журналистика “Горчивата чаша” за филма “Търси се екстрасенс”
  • 2009 – ХVІІІ Международен кинофорум „Златен Витяз” – Липецк, Русия – голямата награда „Златен Витяз” за филма „Чуй звездите”
  • 2010 – ХVІІІ Фестивал на на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” – Пловдив – награда на Българска национална филмотека за „Г-н Гладстон и българите”
  • 2015 – Награда на Българската национална филмотека от „Златен ритон”

Научни публикации и книги[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Кино и електронни медии. С.: Издателски център на НБУ, 2012.
  • Телевизията – културна индустрия. С.: Титра, 2007. 159 с.
  • Телевизионен продуцент. С.: НБУ, 1999. 150 с.

Статии и студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Професионални практики в режисурата на телевизионното интервю. – В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2010 (18 с) Е/И
  • Предпродукцията в процеса на филмовото производство. – В: Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009 (20 с)
  • Изразни средства на камерата. – В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2009 Е/И
  • Филмовата индустрия – българският модел. – В: Изкуствоведчески четения, Сб. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2009, с. 278-285.
  • Европейски модели за стимулиране на аудиовизията. – В: Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. 2009, с. 111-128.
  • Обществените медии в информационното общество. – В: Годишник на депт. Масови комуникации, НБУ. 2008 Е/И
  • Пактът „обществената медия – общество”. – В: Изкуствоведчески четения, Сб. С: Институт за изкуствознание, БАН. 2008, с. 174-185.
  • Управлението в електронните медии, – В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2007, 25 с. Е/И
  • Предизвикателствата пред обществените медии в дигиталната ера. – В: Изкуствоведски четения 2007. с. 194-201.
  • "Телевизионна индустрия", – В: Годишник на департамент Масови комуникации на НБУ 2006, Е/И
  • Филмовата индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2006. С. 57-66.
  • Телевизионната индустрия – европейският модел. – В: Изкуствоведски четения 2005. с. 113-117.
  • Програмиране в радиото и телевизията. – В: Годишник на Департамент по масовите комуникации на НБУ 2005. с. 35-49.
  • Телевизията в европейската общност в края на ХХ век. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2004, с. 27-29.
  • Регулативни механизми за подпомагане на киното и телевизията в Европейския съюз. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2003, с. 60-65.
  • Зрител и потребност. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2001, с. 41-52.
  • Кабелна телевизионна система в САЩ – структура, програмиране и финансиране. – В: Годишник на Департамент по масови комуникации на НБУ 2000, с. 44-49.

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заповед РД 09-748/8 септември 2014, сайт на Министерство на културата на РБ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]