Направо към съдържанието

Кумановска сръбска община

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кумановска сръбска община
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана70-те години на XIX, Османска империя
Закрита1913 година, Сърбия
Положениенесъществуваща
СедалищеКуманово
Езицигръцки, сръбски

Кумановската сръбска община е гражданско-църковно сдружение на сърбоманите патриаршисти в Куманово, Османската империя, съществувало в Османската империя от 70-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В края на 50-те години на века в града появяват двама сръбски учители, но гражданството се повдига срещу тях, тъй като пропагандират сърбизма и имат недобро поведение и те са изгонени.[1] През 70-те години, при създаването на Българската екзархия част от жителите на града, начело с председателя на православната община иконом Димитър Младенов, остават гъркомани и продължават да подкрепят Патриаршията.[2] Така в града се появяват две православни общини – българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка,[3] която става сръбска. По думите на Димитър Матов „напослѣдъкъ въ Куманово гъркоманството взема ясни бои на сърбизъмъ“.[4] Истилямът през втората половина на 1873 година в Куманово е спечелен от българите.[5] Сръбската община се сблъсква с доминиращите българи, които две години се опитват да получат ред в църквата „Свети Никола“.[6] След заемането на скопската катедра от екзархийския митрополит Доротей през пролетта на 1874 година, на екзархистите им е даден ред в църквата и тя се ползва на равни начала от двете общини[6] – една неделя служат екзархистите и споменават при отпуск имената на Светите братя Кирил и Методий, една неделя служат патриаршистите и споменават името на Свети Сава.[1] След назначаването на Кирил Скопски за екзархийски митрополит, екзархистите се опитват да овладеят напълно „Свети Никола“, но безуспешно.[7] Руско-турската война в 1877 – 1878 година нанася силен удар върху българската община, чиято дейност заглъхва, а българските училища са затворени.[8] Но в 1876 година е затворено и сръбското училище в Куманово, в 1880 година умира Димитър Младенов, а в 1882 година и наследилият го като председател Денко Кръстев.[9] Сръбската община е оглавена от Димитър Николов.[10] В 1889 година според Димитър Матов в града от 750 български къщи (от общо 1600) само 96 са патриаршистки,[1] а според Йован Хадживасилевич на следната 1890 година екзархистки са 250 къщи в града и 13 села.[7]

В 1882 година сръбската патриаршистка община е оглавена от Димитър Николов,[10] който подава молба в Кумановския съд да се прекрати достъпа на българите до общата църква „Свети Никола“. В 1890 година съдът взима решение за забрана на екзархийските свещеници да служат в храма. Това решение е изпратено в Църковния съвет при министерството на вероизповеданията в Цариград, а в това време сърбоманите искат от валията да приложи решението на съда. Валията признава решението и в 1891 година ключовете на храма са предадени на дошлия специално за това в Куманово митрополит Паисий Скопски. Митрополит Теодосий Скопски пристига в Куманово и се опитва да влезе в църквата, но е спрян от властите.[9] Тогава българите дават 1500 лири на мектупчията, помощника на валията, който е в конфликт със сръбския консул. Мектупчията успява да убеди валията, че изхвърлянето на българите от храма ще доведе до големи проблеми и църквата отново е дадена и на двете общини. Митрополит Паисий, който също е в лоши отношения със сръбското консулство, не прави нищо, а от Цариград също идва решение в полза на българите.[11]

В 1896 година българската община подава молба в кумановския съд да получи изцяло църквата, но съдът я отхвърля, затова на Богоявление в 1897 година, когато е ред на сърбите, българите се опитват да влязат в храма насилствено, което води до намеса на властите и много арести. В знак на протест, българите отказват да служат в църквата и когато им е редът, но кумановският и вилаетският съд в Скопие отново потвърждават редуването. След избухването на Гръцко-турската война обаче везните се накланят в полза на българите[11] – след изпратена лично до султана молба, на 18 април 1897 година, първи ден на Великден, в Куманово пристига заповед църквата да се даде единствено на българите. За да ѝ̀ се върне реда в църквата, сръбската община праща специална делегация от 80 души в Скопие, пише молби до косовския валия, министъра на правосъдието и вероизповеданията, великия везир и лично до султана, но всички тези действия остават без успех. На 1 април 1898 година, Великден патриаршистите се опитват със сила да влязат в храма, но са разпръснати от войска и църквата е затворена. Много от патриаршистите са ранени, между които Димитър Николов, Хаджи поп Давид, Тасе Цакич, Арсо Петкович, Джоро Чавдарович, Ильо Бояния. В същото време българската община получава и манастирите „Света Богородица“ в Матейче и „Свети Георги“ в Градище. Български училища започват да се отварят по овчеполските и козячките села.[12] След пет месеца храмът отново е предаден на българската община.[10]

В началото на XX век председател на общината е поп Атанас Петров, убит от български дейци в 1905 година.[13][14]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония // Периодическо списание XXXIV. София, Българско книжовно дружество, 1889. с. 681.
  2. ↑ Хаџи Васиљевић, Јован. Поменик Друштва Светога Саве // Браство XVI (26). Друштва Св. Саве, 1921. с. 250. Кад се и у Кумановском крају, 1870-их година, појавила бугарашка струја, на челу српскога народа стајао је дугогогодишњи дотле митрополитски намесник, Димитрије Младеновић у Куманову познат под именом Стари Иконом
  3. ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 508.
  4. ↑ Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония // Периодическо списание XXXIV. София, Българско книжовно дружество, 1889. с. 682.
  5. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 94.
  6. 1 2 Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 510.
  7. 1 2 Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 512.
  8. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 364, 563.
  9. 1 2 Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 513.
  10. 1 2 3 Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 517.
  11. 1 2 Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 514.
  12. ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 515.
  13. ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 182 - 190. (на сръбски)
  14. ↑ Илић, Владимир. Српска четничка акција 1903 - 1912. Београд, Ecolibri, 2006. ISBN 86-7905-044-X. с. 48. (на сръбски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кумановска_сръбска_община&oldid=12838970“.