Кумановска сръбска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кумановска сръбска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1870-те, Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Куманово
Официални езици гръцки, сръбски

Кумановската сръбска община е гражданско-църковно сдружение на сърбоманите патриаршисти в Куманово, Османската империя, съществувало в Османската империя от 70-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В края на 50-те години на века в града появяват двама сръбски учители, но гражданството се повдига срещу тях, тъй като пропагандират сърбизма и имат недобро поведение и те са изгонени.[1] През 70-те години, при създаването на Българската екзархия част от жителите на града, начело с председателя на православната община иконом Димитър Младенов, остават гъркомани и продължават да подкрепят Патриаршията.[2] Така в града се появяват две православни общини - българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка,[3] която става сръбска. По думите на Димитър Матов „напослѣдъкъ въ Куманово гъркоманството взема ясни бои на сърбизъмъ“.[4] Истилямът през втората половина на 1873 година в Куманово е спечелен от българите.[5] Сръбската община се сблъсква с доминиращите българи, които две години се опитват да получат ред в църквата „Свети Никола“.[6] След заемането на скопската катедра от екзархийския митрополит Доротей през пролетта на 1874 година, на екзархистите им е даден ред в църквата и тя се ползва на равни начала от двете общини[7] - една неделя служат екзархистите и споменават при отпуск имената на Светите братя Кирил и Методий, една неделя служат патриаршистите и споменават името на Свети Сава.[1] След назначаването на Кирил Скопски за екзархийски митрополит, екзархистите се опитват да овладеят напълно „Свети Никола“, но безуспешно.[8] Руско-турската война в 1877 - 1878 година нанася силен удар върху българската община, чиято дейност заглъхва, а българските училища са затворени.[9] Но в 1876 година е затворено и сръбското училище в Куманово, в 1880 година умира Димитър Младенов, а в 1882 година и наследилият го като председател Денко Кръстев.[10] Сръбската община е оглавена от Димитър Николов.[11] В 1889 година според Димитър Матов в града от 750 български къщи (от общо 1600) само 96 са патриаршистки,[1] а според Йован Хадживасилевич на следната 1890 година екзархистки са 250 къщи в града и 13 села.[8]

В 1882 година сръбската патриаршистка община е оглавена от Димитър Николов,[11] който подава молба в Кумановския съд да се прекрати достъпа на българите до общата църква „Свети Никола“. В 1890 година съдът взима решение за забрана на екзархийските свещеници да служат в храма. Това решение е изпратено в Църковния съвет при министерството на вероизповеданията в Цариград, а в това време сърбоманите искат от валията да приложи решението на съда. Валията признава решението и в 1891 година ключовете на храма са предадени на дошлия специално за това в Куманово митрополит Паисий Скопски. Митрополит Теодосий Скопски пристига в Куманово и се опитва да влезе в църквата, но е спрян от властите.[10] Тогава българите дават 1500 лири на мектупчията, помощника на валията, който е в конфликт със сръбския консул. Мектупчията успява да убеди валията, че изхвърлянето на българите от храма ще доведе до големи проблеми и църквата отново е дадена и на двете общини. Митрополит Паисий, който също е в лоши отношения със сръбското консулство, не прави нищо, а от Цариград също идва решение в полза на българите.[12]

В 1896 година българската община подава молба в кумановския съд да получи изцяло църквата, но съдът я отхвърля, затова на Богоявление в 1897 година, когато е ред на сърбите, българите се опитват да влязат в храма насилствено, което води до намеса на властите и много арести. В знак на протест, българите отказват да служат в църквата и когато им е редът, но кумановският и вилаетският съд в Скопие отново потвърждават редуването. След избухването на Гръцко-турската война обаче везните се накланят в полза на българите[12] - след изпратена лично до султана молба, на 18 април 1897 година, първи ден на Великден, в Куманово пристига заповед църквата да се даде единствено на българите. За да ѝ̀ се върне реда в църквата, сръбската община праща специална делегация от 80 души в Скопие, пише молби до косовския валия, министъра на правосъдието и вероизповеданията, великия везир и лично до султана, но всички тези действия остават без успех. На 1 април 1898 година, Великден патриаршистите се опитват със сила да влязат в храма, но са разпръснати от войска и църквата е затворена. Много от патриаршистите са ранени, между които Димитър Николов, Хаджи поп Давид, Тасе Цакич, Арсо Петкович, Джоро Чавдарович, Ильо Бояния. В същото време българската община получава и манастирите „Света Богородица“ в Матейче и „Свети Георги“ в Градище. Български училища започват да се отварят по овчеполските и козячките села.[13] След пет месеца храмът отново е предаден на българската община.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония. // Периодическо списание XXXIV. София, Българско книжовно дружество, 1889. с. 681.
  2. Хаџи Васиљевић, Јован. Поменик Друштва Светога Саве. // Браство XVI (26). Друштва Св. Саве, 1921. с. 250. Кад се и у Кумановском крају, 1870-их година, појавила бугарашка струја, на челу српскога народа стајао је дугoгoгодишњи дотле митрополитски намесник, Димитрије Младеновић у Куманову познат под именом Стари Иконом
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 508.
  4. Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония. // Периодическо списание XXXIV. София, Българско книжовно дружество, 1889. с. 682.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 94.
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 510.
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 510.
  8. а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 512.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 364, 563.
  10. а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 513.
  11. а б в Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 517.
  12. а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 514.
  13. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 515.
     Портал „Македония“         Портал „Македония