Успение Богородично (Матейче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Манастир Матејче.jpg
Изглед на манастирската църква от северозапад
North Macedonia relief location map.jpg
42.1086° с. ш. 21.5528° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Матейче
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кумановско
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица) е средновековна манастирска църква в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, над село Матейче, на 15 km от град Куманово, Северна Македония.[1]

Олтарът на манастирската църква

Църквата, разположена на 1005 метра надморска височина, е строена през 50-те години на XIV век върху основите на по-стара църква, като първоначалният ѝ вид е доста променен следствие от некомпетентна реставрация по югославско време. Манастирски ктитори са царското семейство – Стефан Душан, Елена Българска и синът им – Стефан Урош.

Конаците на манастира са обновени и приспособени за престой на туристи.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква „Успение Богородично“ е петокуполна сграда решена във вардарски стил, построена и изписана по времето на цар Стефан Душан (около 1350 година), като дар от царското семейство. Ктиторската композиция, изписана на южната стена до олтара, изобразява цар Душан, съпругата му Елена, и сина им Урош. Богатата иконография съдържа сцени от няколко евангелски цикъла, включително Страстите Христови, сцени от живота на Свети Йоан Кръстител, на Свети Антоний Велики и на Свети Димитър, както и множество фигури на други светци. Зографите са повлияни от дворцовия стил на XIV век – рисунките са светли, без контраст и с нежно моделирани фигури.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манастир Матејче. // Macedonium. Посетен на 13 май 2014 г.
  2. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460), стр. 451 – 459. БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
     Портал „Македония“         Портал „Македония