Йордан Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Цеков
Јордан Цеков
югославски партизанин

Роден
Научна дейност
Област История

Йордан Денков Цеков с псевдоним Дане (на македонска литературна норма: Јордан Цеков) е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юли 1921 година в град Куманово като трето дете на Денко и Вета Цекови. От 1938 е член на СКМЮ. През 1941 година е начело на ученически бунтове в Кумановската гимназия. Арестуван е от българската полиция, но е освободен в края на октомври 1941 година. На 12 октомври 1941 изнася оръжие за въоръжаване на партизаните от Козячкия и Карадачкия партизански отряди, което преди това е прибрал заедно с брат си Стойко и Панче Пешев. Заедно с Боян Зафировски и Благоя Стефановски е член на редакцията на „Октобрис“, вестник на кумановската партийна организация.

През март 1943 става член на Местния комитет на МКП в Куманово, а от 1 май секретар на Местния комитет на СКМЮ. Юни същата година с Пешев и Християн Тодоровски организира 11 партизани, които на 26 юни се вливат в Южноморавския отряд. Включва се като партизанин на 26 юли 1943 година. Първоначално е командир на чета в Кумановския партизански отряд, а после и в Първия кумановски народоосвободителен партизански батальон Орце Николов. Последователно е командир на трета македонска ударна бригада[1], командир на батальон, заместник-командир на трета македонска ударна бригада, командир на единадесета македонска ударна бригада от 27 август 1944 [2]. През септември 1944 става командир на трета македонска бригада. От 1 декември 1944 е направен майор[3]. Между януари и декември 1945 година завършва Висша артилерийска школа в Санкт Петербург. След това е назначен за командир на артилерията на пехотна и танкова дивизия[4].

Между 1951 и 1955 учи във Военната академия на ЮНА в Белград и след това е назначен за командир на артилерийски полк в Беловар. Пенсионира се през 1956 с чин полковник. От април 1962 до септември 1967 година е директор на Републиканския фонд за научна работа, а от септември 1967 до юни 1969 е научен сътрудник в Института за национална история на Социалистическа република Македония. Между 1970 и 1974 е народен представител във второто, четвъртото, петото и седмото народно събрание на СРМ. През 1975 е пенсиониран от научната дейност поради несъгласие с тогавашната власт. Носител е на партизански възпоменателен медал 1941 година.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

1. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга прва
2. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга втора
3. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга трета
4. Христијан Тодоровски-Карпош, народен херој на Македонија
5. Панче Пешев- казна што обвинува
6. Панче Пешев- Македонски Драјфуз
7. Загинаа за слободата на Македонија
8. Отворено писмо до Вера Ацева
9. Кумановски партизански одред и Кумановски батајон „Јордан Николов„, јуни 1943 – фебруари 1944
10.Критички приказ за книгата „Патоводна ѕвезда„
11.Мојата вистина за ослободителната војна
12.Трајко Стојковски – Бузо хероизам и привитизам
13.Бојан Зафировски – Бојчо
14.Благоја Стевковски – Гојчо
15.Импровизации и измисли на Тодор Атанасовски
16.Учество на Цекова Вета, Денко и Стојко во ослободителната војна
17.Како беше ослободено Скопје
18.Куманово и Козјачиата во ослободителната воја 1941 – 1945 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник Офицер, бр. 5, 2011, стр. 3
  2. Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 8
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1599.
  4. Цеков, Дане, Мојата вистина за ослободителната војна, ДИГИ Принт, 2005
     Портал „Македония“         Портал „Македония