Йордан Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Цеков
Јордан Цеков
югославски партизанин

Роден
15 юли 1921 г. (98 г.)
Научна дейност
Област История

Йордан Денков Цеков с псевдоним Дане (на македонска литературна норма: Јордан Цеков) е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юли 1921 година в град Куманово като трето дете на Денко и Вета Цекови. От 1938 е член на СКМЮ. През 1941 година е начело на ученически бунтове в Кумановската гимназия. Арестуван е от българската полиция, но е освободен в края на октомври 1941 година. На 12 октомври 1941 изнася оръжие за въоръжаване на партизаните от Козячкия и Карадачкия партизански отряди, което преди това е прибрал заедно с брат си Стойко и Панче Пешев. Заедно с Боян Зафировски и Благоя Стефановски е член на редакцията на „Октобрис“, вестник на кумановската партийна организация.

През март 1943 става член на Местния комитет на МКП в Куманово, а от 1 май секретар на Местния комитет на СКМЮ. Юни същата година с Пешев и Християн Тодоровски организира 11 партизани, които на 26 юни се вливат в Южноморавския отряд. Включва се като партизанин на 26 юли 1943 година. Първоначално е командир на чета в Кумановския партизански отряд, а после и в Първия кумановски народоосвободителен партизански батальон Орце Николов. Последователно е командир на трета македонска ударна бригада[1], командир на батальон, заместник-командир на трета македонска ударна бригада, командир на единадесета македонска ударна бригада от 27 август 1944 [2]. През септември 1944 става командир на трета македонска бригада. От 1 декември 1944 е направен майор[3]. Между януари и декември 1945 година завършва Висша артилерийска школа в Санкт Петербург. След това е назначен за командир на артилерията на пехотна и танкова дивизия[4].

Между 1951 и 1955 учи във Военната академия на ЮНА в Белград и след това е назначен за командир на артилерийски полк в Беловар. Пенсионира се през 1956 с чин полковник. От април 1962 до септември 1967 година е директор на Републиканския фонд за научна работа, а от септември 1967 до юни 1969 е научен сътрудник в Института за национална история на Социалистическа република Македония. Между 1970 и 1974 е народен представител във второто, четвъртото, петото и седмото народно събрание на СРМ. През 1975 е пенсиониран от научната дейност поради несъгласие с тогавашната власт. Носител е на партизански възпоменателен медал 1941 година.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

1. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга прва
2. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга втора
3. Кумановско во НОБ 1941-1945 книга трета
4. Христијан Тодоровски-Карпош, народен херој на Македонија
5. Панче Пешев- казна што обвинува
6. Панче Пешев- Македонски Драјфуз
7. Загинаа за слободата на Македонија
8. Отворено писмо до Вера Ацева
9. Кумановски партизански одред и Кумановски батајон „Јордан Николов„, јуни 1943 – фебруари 1944
10.Критички приказ за книгата „Патоводна ѕвезда„
11.Мојата вистина за ослободителната војна
12.Трајко Стојковски – Бузо хероизам и привитизам
13.Бојан Зафировски – Бојчо
14.Благоја Стевковски – Гојчо
15.Импровизации и измисли на Тодор Атанасовски
16.Учество на Цекова Вета, Денко и Стојко во ослободителната војна
17.Како беше ослободено Скопје
18.Куманово и Козјачиата во ослободителната воја 1941 – 1945 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник Офицер, бр. 5, 2011, стр. 3
  2. Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 8
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1599.
  4. Цеков, Дане, Мојата вистина за ослободителната војна, ДИГИ Принт, 2005
     Портал „Македония“         Портал „Македония