Царевоселчани
Царевоселчани или царевоселци (на македонска литературна норма: Делчевчани, до 1950 г. Царевоселчани) са жителите на град Царево село (Делчево), Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Царево село[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Аксел Ахмедовски (р. 1968), политик от Северна Македония, министър без ресор
Ангел Симеонов (1892 – 1933), български революционер
В[редактиране | редактиране на кода]
- Ванчо Траянов (р. 1978), футболист от Северна Македония
- Васил Стоянов (1869 – 1906), български фелдшер
- Васил Янакиев (1878 – 1946), учител, печатар, кмет на Кюстендил (1919 – 1920)
- Влатко Стояновски (р. 1997), футболист от Северна Македония
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Бояджийски (1870 – 1948), български адвокат и революционер
- Димитър Попниколов (1869 - ?), завършил военно-техническа академия във Виена в 1894 година и физико-математика отново във Виена в 1895 година[1]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Елена Кожухарова (р. 1945), писателка от Северна Македония
- Еротей Николов, български революционер
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зорица Нушева, актриса от Северна Македония
И[редактиране | редактиране на кода]
- Игнатий (1881 – ?), български духовник, йеромонах, македоно-одрински опълченец, щаб на нестроева рота на шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Любомир Белогаски (1911 – 1994), художник от Република Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
-
Методи Митевски (1924 – 1962), югославски комунист и политик от СР Македония - Милан Евтилски, български революционер от ВМОРО, четник[3]
- Милка Христова (р. 1948), северномакедонска лекарка и политик
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Петров (ок. 1860 – ?), четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
С[редактиране | редактиране на кода]
- Снежана Адамческа (р. 1950), северномакедонска педагожка
- Спиро Георгиев (1902 – 1923), деец на ВМРО, загинал на 15 март 1923 година в сражение със сръбска войска[4] или убит от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[5]
- Стоян Чочов (1886 – 1925), български комунист
Починали в Царево село[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Димитров Зографски, български военен деец (? – 1913), санитарен майор, загинал през Междусъюзническа война[6]
- Георги Кондев Симитчиев (Семетчиев) (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[7]
- Златко Димитров Дерменджиев (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[8]
- Иван Николов Попов (1911 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[9]
- Иван Хаджиниколов Тренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
- Илия Петров Пулев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[11]
- Йовчо Лазаров Георгиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[12]
- Кирил Христов Хаджисотиров (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[13]
- Никола Ганчев Пушкаров (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
- Пело Тодоров Ганчев (1915 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[15]
- Петко Колев (1794 - 1844), български просветен деец[16]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България, по произход от Царево село
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 87
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 130
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 164
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 176
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 11
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 103
- ↑ Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23.10.1893 год.
