Боймичани
Боймичани (единствено число боймичанин, боймичанка, на гръцки: Αξιουπολίτες, аксиуполитес) са жителите на град Боймица, на гръцки Аксиуполи, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Боймица
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Ангел Лятев, български революционер от ВМОРО[1]- Андон Иванов Терзиев (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Антониос Каракехаяс (Αντώνιος Καρακεχαγιάς), гръцки андартски деец, четник[2]- Апостол Петков Терзиев (Апостол войвода, 1869 – 1911), български хайдутин и революционер
- Атанасиос Гердзикис (Αθανάσιος Γερτζίκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[2]
- Василиос Карагеоргиу (Βασίλειος Καραγεωργίου), гръцки андартски деец, четник[2]
Васе Суми (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Георги Лятев, български революционер от ВМРО
- Георги Траянов Казанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- поп Дельо Мичковски, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Димитриос Пенос (Δημήτριος Πένος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит през 1907 година[2]
- Димитър (Митре) Танов Тумбанов, български революционер, деец на ВМОРО[5], четник на Аргир Манасиев[6]
- Димитър Фильов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Иван Лятев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[5]
- Иван Петков Терзиев, български революционер, брат на Апостол войвода, деец на ВМОРО[4]
- Ичо Проичков, български революционер, деец на ВМОРО, ранен на 24 март 1901 година в Боймица, починал в Еди куле[5]
- Ичко Стоянов Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Йоанис Гусидис (Ιωάννης Γουσίδης), гръцки андартски деец, четник при Георги Богданцалията, след това ръководител на гръцките терористи в Гевгели[2]
- Кирил Танев (1910 – 1996), български художник
- Лазар Христов Наков, български революционер, легален и нелегален деец на ВМРО, от 1931 година четник при гевгелийския войвода Стоян Мандалов, взел участие в атентата на жп линия Пърдейци и през 1932 година в сражението при Стояково
- Мило Христов Караманов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Мицо Матракулята, български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[5]
- Николаос Кулердас (Νικόλαος Κουλέρδας), гръцки андартски деец, помощник на Лукас Папалукас[2]
- Панделис Савидис (р.1954), виден гръцки журналист
- Петко Танов Древенски, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- София Нику (Σοφία Νίκου), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[2]
- Софроний Йовещов, македоно-одрински опълченец, лазарет на МОО, щаб на МОО[7]
- Стоян Андонов Иванов (1889/1890/1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Павел Христов, Сборна партизанска рота на МОО, Първа рота на Петнадесета щипска дружина[8]
- Тано Петков Терзиев (? – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, брат и четник на Апостол войвода, убит на 24 март 1901 година в Боймица[5]
- Танче Димитров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[9]
- Христо Алчинов, български революционер, деец на ВМОРО, убит край Църна река[5]
- Христос Коцидис (Χρήστος Κωτσίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[2]
- Христо Митрев Тадов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Петков Танов, български революционер, деец на ВМОРО,[4] умрял преди 1918 г.[10]
Починали в Боймица
[редактиране | редактиране на кода]- Атанас Николов Тодев (? – 1901), български учител и революционер от Мачуково, деец на ВМОРО, убит в Боймица на 24 март 1901 година[11]
- Димитър Чавдаров Даскала (? – 1901), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[5]
- Мицо Матракулята, български революционер, деец на ВМОРО, убит на 24 март 1901 година в Боймица[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.330
- ↑ а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 304.
- ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 322.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 228.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
