Кратовчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Кратовчаните (единствено число кратовчанец, на македонска литературна норма: кратовчани, кратовчанец или кратовец, кратовци) са жителите на град Кратово, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях:

Родени в Кратово[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Ефрем Каранов
Серафим Кратовски, деец на ВМРО

А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Александър Гюргинчев (1879 - 1922), деец на ВМРО, кмет на Кратово
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Попдимитров (1892 - 1970), български офицер, генерал-майор
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Хаджигеоргиев (1882 - ?), македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Полеган, свещеник в Кюстендил през 30-40-те години на XIX век, спомоществовател за „Писменик общеполезен“ на Христаки Павлович (1835), „История на Великий Александра македонца“, превел Христо Василев (1844), „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[1]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Борис Борозанов (1897 - 1951), български артист и кинорежисьор
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Георгиев Анастасов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[2]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гърчев (1885 - 1912), български военен и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Данаилов (1877 - 1928), български просветен деец
  • Flag of Macedonia.svg Георги Евремов (1932 - 2011), учен от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Киров (1883 - ?), български синдикалист, миньор в Перник и в мина „Бъдеще“ в Тревненския балкан, пръв секретар на Рудничарския синдикат в Перник, от 1919 г. до декември 1944 г. работи в окръжното данъчно управление в Русе[3][4]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Цветинчев (1882 - 1967), български революционер, юрист, общественик и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Манасиев (? - 1903), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Нови Софийски (1496/1497 - 1515), български светец новомъченик
  • Flag of Macedonia.svg Георги Ефремов (р. 1932), политик от Република Македония

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ефрем Каранов (1852 - 1927), български фолклорист, преводач и обществен деец

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Иванов Попандонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[5]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мане Кратовски (? - 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Д. Шатев (1863 - ?), сладкар, 1 клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Монев (1881 - 1944) български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Macedonia.svg Михаил Цветков (р. 1954), министър на земеделието на Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Чукчуков (1870 - 1950), български просветен деец и общественик[8]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Никодим Симеонович, учител в Иван Чифлик, Русенско, през 1872 година, брат на Константин Молович[9]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Мицев (1913-1990), деец на НОВМ, член на АСНОМ

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Саздо Ямболов, български революционер, деец на ВМОРО,през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Добревски (1869 - ?), български военен инженер
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Златков (1884 - ?), завършил физико-математически факултет във Фрибург в 1912 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Бидиков (1886 - 1944), български общественик и революционер
  • Flag of Serbia.svg Стефан Симич (1882 - 1962), сръбски географ и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Тошев (1883 - 1930), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Хаджикостов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефчо Максимов (? - 1898), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил Давидов, български свещеник

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Поручик Трайчев (? - 1923), деец на ВМРО, убит през 1923 година от органи на българската полиция.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Яким Игнатиев (1870 - 1901), български революционер, член на Одринския окръжен комитет на ВМОРО

Опълченци от Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Величко Николов (1841 - март 1906, Кюстендил), от Кратовско, I опълченска дружина, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година във II батальон на Доброволчесската бригада на генерал Черняев, на 28 април 1877 година постъпва в I дружина на II рота, а на 12 юни 1877 година е преведен в I рота, след създаването на Княжество България живее и работи като самарджия в Кюстендил[14][15]

Македоно-одрински опълченци от Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Александър Анастасов, 19 (20)-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Авскентиев, 25-годишен, 8 костурска дружина, мутафчия, III клас, 2 рота на 10 прилепска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван М. Ачев, 38-годишен, работник, 1 отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Александров, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Александров (Мано, Маноил, Мануил Алексов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, шивач, I клас, Кюстендилска дружина, орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Алексов, 46-годишен, дюлгер, касапин, Кюстендилска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Д. Шатев, 49-годишен, сладкар, I клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“[22]

Свързани с Кратово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през Балканската война, действа с Ефрем Чучков и части на Седма рилска дивизия[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през август 1914 година[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Павлов Кантарджията, войвода в Кратовско през 1897 година[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.535.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5; а.е. 330, л. 5
  3. Димитров, Георги. Георги Димитров за профсъюзите, том 1. София, Профиздат, 1963. с. 945.
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 208. Посетен на 2015-09-02.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 803.
  8. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-03-17.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.593.
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  12. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
  14. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 19.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 803.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  25. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.50
     Портал „Македония“         Портал „Македония