Яким Игнатиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яким Игнатиев
български революционер
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Яким Игнатиев (Игнатов) Златков е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Яким Игнатиев е шести на втория ред от ляво надясно.

Яким Игнатиев е роден на 14 август 1870 година в Кратово, тогава в Османската империя. Син е на кратовския аза Игнат Бояджия, който според Ефрем Каранов е „най-силният поддържател на българщината в Кратовско“.[1] Брат му Иван Златков също е революционен деец, а сестра му Ана е женена за Ефрем Каранов.[2] Братовчед е на друг изтъкнат революционер – Павел Шатев. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[3] Преподава една година в българското училище в Одрин,[2] след което завършва математика в Софийския университет през 1893 година. Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин през 1897 година.[4] До 1900 година е член на Одринския окръжен революционен комитет. Основава комитета в Узункьопрю, на който за председател е избран Манасий Лучански.[5] След това Яким Игнатиев учителства в Сяр и е член и на Серския окръжен революционен комитет на организацията. През март 1901 година е извикан в Солун и избран за член на Централния комитет, тъй като членовете на предишния са арестувани при Солунската афера. Загива при нещастен случай вследствие на неправилно боравене с оръжие. Това става на 7 юни, когато с Иван Гарванов и Никола Ризов проверяват получена наскоро нелегална пратка револвери.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 404.
  2. а б Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 403.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
  5. Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 113.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 182-183.
     Портал „Македония“         Портал „Македония